Фенклубът на "стабилността"

"Когато започнат да наричат родината отечество, значи се канят да убиват хора". Това е една стара мисъл на Ерих Мария Ремарк. С малко изменение можем да я пригодим към налудничавостта на българската реалност. Когато почнат да говорят за стабилност, значи предстои огромен трус. Няма друга държава, която така да е обсебена от идеята за стабилност, а да се държи като плаващи пясъци със собствен разум.
Стабилността пак изплува като призрак след вчерашната среща на Радан Кънев и Петър Москов с премиера Борисов. След дългата предизборна кампания, в която реформатори и гербаджии влязоха в позиционна война, дойде времето за пушене на поредната лула на мира, която се появи във вид на бутилка уиски в ръцете на Москов. Не е ясно колко са успели да изпият на тази митологична среща, но след нея реформаторите излязоха убедени, че управлението е стабилно, а държавните им постове - непоклатими.
Уви, няколко основни мистерии не получиха отговор. Като например дали Радан и Петър са поискали прошка от премиера, която той поиска от тях за това, че не са уважили радостта на партията му от победата. И второ, така и не стана ясно дали двамцата реформатори са се оплакали от Цветан Цветанов и неговите атаки срещу тях. Само малко преди срещата Кънев изхълца, че Цветанов бил в дисонанс с всички останали отговорни фактори.
Напук на стабилността обаче, но пак в нейно име, вчера Лютви Местан обяви, че ГЕРБ заслужава да управлява, но реформаторите - не. И думите му тръгнаха от заглавие на заглавие, вероятно за да предизвикат сърдечен удар у пиарките на ДСБ. Местан за първи път си позволява толкова пряка оценка. А никой не разбра дали Бойко Борисов е уверил стабилността, че още я обича в лицето на двамата си коалиционни партньори. Късната есен винаги е сезон на меланхолията. Никой няма да се учуди, ако стабилността внезапно вземе, че спре.