Филмът продължава

Инспекцията по труда проверява работодатели за заплати под минималната, които масово плащат осигуровки върху 360 лева, вместо върху 380. Този филм с безброй серии сме го гледали и продължаваме да го гледаме по неволя. Краят винаги е трагичен за работника - също не от днес и вчера. Като истински мускетари от ГИТ ще влязат в поредната битка, но както и досега, съвсем сигурно е, че добрите намерения ще се препънат в неизпипано сключени договори с мълчаливото съгласие и от страна на работника. Защото перспективата да останеш без работа е по-голямото зло от хитрите уловки, които ще те лишат от част от заработеното, независимо че утре това ще ти донесе и мижава пенсия. Слагаш глава в торбата с подписа си под договор, който после не можеш да оспориш и в съда, защото съдът работи с документи и не можеш да докажеш нищо. А и каква полза? Да кажем, че инспекторите глобят недобросъвестните работодатели - глобите те пак ще си избият от работниците, няма да им платят с оправданието, че нямат пари. Въпросът е да се намери нормален начин да бъде решен проблемът.
Но нормален начин у нас няма. Не може и да се намери поне засега при тази икономическа ситуация, криворазбрана конкуренция и безподобна експлоатация за жълти стотинки, при висящата като Дамоклев меч безработица, несигурността и страха да не останеш без препитание, липсата на справедливо съдопроизводство за бедните. Тогава? Тогава все пак остава трудовият закон, стига той да се прилага наистина. Макар че който трябва, се погрижи този КТ да ореже правата на работника - можело да му се плащат 60 на сто от заплатата, останалото - при второ пришествие. Намисленото от ГИТ може все пак да помогне за промяна. Стига проверяващите да са безкомпромисни. Иначе работодателите ще продължат да си мислят, че най-добре е въобще да не плащат на работниците. Или те на него да плащат за "услугата" да ги държи на работа.