Пародийно мълчание

Колкото повече бушува геополитическото торнадо в Европа и света, толкова повече лъсва цялата несъстоятелност на сегашната власт и нейния премиер. Веднага подкрепяме това твърдение с пример. В парламента вчера Бойко Борисов реши да запознае публиката с един интересен факт - на 23 или 24 декември (съобщаващият не успя да си спомни точно) външното министерство било връчило протестна нота на турския посланик. Повече от очевидно е, че от такава имаше нужда - турското посолство не само приюти Лютви Местан за цял ден, неясно защо и с каква цел, но и турският посланик се изживяваше като политически емисар да свиква срещи на актива на ДПС.
Обаче идеята на протестната нота е да й се даде гласност. Тя трябва да стигне до ушите на цялата държава, да даде знак, че по тази географска територия все още съществува някаква остатъчна държавност. Не може да дадеш протестна нота и след това три седмици да си траеш като депутат от ГЕРБ в парламента. Мълчанието унищожава смисъла на дипломатическото действие. Не кажеш ли навреме, че си протестирал, тогава доказваш, че си политическа карикатура. Самата публика също не се нуждае постфактум от тази информация, защото протестът е смислен, когато е направен навреме. Иначе се превръща в пародия. Но с премиер, който прилича на герой на виц, какво повече да очакваме?