Потъващият кораб

Интеграция срещу разделение, обединена Европа, работеща като единен механизъм, или Европа на различни скорости. Това е дилемата, пред която е изправен Европейският съюз днес. Тектоничните промени, за опасността от които предупреди неотдавна председателят на Европейския съвет Доналд Туск, са вече факт. Разделението между страните членки е все по-голямо, няма и помен от единодействие. Безспорно мигрантската криза се оказа голямо предизвикателство, но тя бе онази съчка, която преобърна колата и оголи недостатъците във функционирането на ЕС като един организъм. Споровете дали правилният път за развитие на Стария континент е връщането към корените на националната държава или по-тясното обединение на Европа не са плодотворни, те не водят до решение на проблема. Въпросът е отвъд тях - как да се реформира ЕС така, че действително да работи ефективно и основното - за благото на своите граждани. Защото днес Евросъюзът е всичко друго, но не и в услуга на европейците. А те от своя страна се намират в едно средищно състояние между неработещия ЕС и неработещите национални държави. Това положение няма как да продължи дълго.
Италианският премиер Матео Ренци сравни Европейския съюз с оркестъра, който до последно свири, докато "Титаник" потъва. Това сравнение ясно илюстрира двете реалности в Европа. Тази на европейските лидери и тази на европейските граждани. Рядко двете се пресичат, а оттам произлизат и основните конфликти. Докато ЕС се е устремил към дъното, докато проблемите го разяждат като гангрена, европейските лидери си се събират на съвети, празнословят - действие, до болка втръснало на европейските граждани, и се заричат да оправят нещата. И толкоз. Ще решим проблемите, ама нека първо да видим дали сами няма да отминат. Политиката на дълбоко заровената в пясъка глава е най-любима, но с най-тежки последствия. Защото вятърът не издухва проблемите, напротив, те като торнадо завъртат ЕС.

Дали за евролидерите е дошло времето за конкретни действия по спасяването на европейския проект, ще стане ясно на Европейския съвет в четвъртък и петък. На него британският премиер Дейвид Камерън се надява, че ще намери одобрение на пакета от реформи в ЕС. В крайна сметка отвъд чисто егоистичните щения на Лондон, дали няма резон в неговите искания? Дали Европейският съюз не се нуждае именно от реформи, за да може да се запази?
В ситуация, в която от Брюксел нареждат колко криви да са ти краставиците или колко да ти е мощна прахосмукачката, или пък готвят стандарт и за кухненските ръкавици, евроскептицизмът е напълно обясним. Вместо да се занимават със съществените проблеми пред европейците, евробюрократите се чудят каква по-безумна регулация да измъдрят, за което получават възнаграждения, в пъти надвишаващи средната заплата на обикновения европееец. Който все пак е щастливец, че има работа, разбира се.
Показателно е, че въпреки договорките на Камерън с ЕС, броят на британците, които искат Великобритания да напусне ЕС, се увеличава. Проучване от миналата сряда на компанията ICM сочи, че 42% от запитаните биха подкрепили прекратяване на членството на Обединеното кралство в съюза, докато 41 на сто са "за" трайно обвързване с Брюксел. Останалите все още се колебаят. Според по-ранно изследване на същата компания 52% искат Великобритания да остане в ЕС при 42 на сто желаещи членството да бъде прекратено.
Все по-ширещо и ясно става осъзнаването, че са необходими реформи в ЕС, че той не може да продължи да функционира по този начин. А преди време, когато непослушникът Орбан призоваваше за това, получаваше в замяна укоряващо размахване на пръст от Брюксел. Ренци също е на мнение, че ЕС трябва да дава възможности за различни пътища на интеграция. В Италия, както съобщи сайтът "Юрактив", на 12 февруари стартира онлайн допитване до гражданите за това как виждат развитието на ЕС. Анкетата се състои от 6 въпроса и цели да установи къде италианците виждат силните черти и слабостите на Евросъюза, в кои сфери може да се постигне по-голям прогрес, как може да работи по-ефективно и как да се реформират институциите му.
На този фон продължават гръмките планове за по-голяма интеграция на отделните части на Европа. Миналата седмица шефовете на централните банки на Германия и Франция излязоха с обща статия, според която връщането на доверието в европейския проект може да се осъществи със създаването на общо финансово министерство на еврозоната. Последва и посланието на външните министри на шестте страни основателки на ЕС - Германия, Франция, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия. "Твърдо вярваме, че Европейският съюз си остава най-добрият отговор на днешните предизвикателства и ни позволява различни пътища на интеграция. Оставаме решени да продължим процеса на създаването на все по-тесен съюз сред народите на Европа", заявиха те в обща декларация. Привържениците на проекта са готови дори да жертват част от членовете си, които не са съгласни с настоящите политики, само и само да продължат съществуването на ЕС. Еврокомисарят по миграцията пък изрази надежда, че Европа ще има собствена отбранителна система.
Всъщност по-голямата интеграция в рамките на ЕС в този му вид само би увеличила бюрократщината и би задълбочила липсата на демократичност. Че едновременно интеграционните и дезинтеграционните процеси са в ход, е поредното доказателство за паралелните реалности, които съществуват в ЕС.
В грешка е и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, като твърди, че Русия опитва да предизвика вътрешно разделение в ЕС, като финансира евроскептични партии в Европа. Не, г-н Шулц, проблемът не идва отвън, той е вътре в самия европейски организъм.
Все пак надежда, че е възможно възраждането на демокрацията в Европа, има. И тя е в лицето на бившия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, който опита да се опълчи на статуквото и най-вече на тройката кредитори, и основаното от него паневропейско движение за демокрация в Европа - "ДИЕМ 25". Европа на гражданите, не на бюрократите. За това апелира Варуфакис, подчертавайки основните проблеми пред съществуването на ЕС. В основата на инициативата е да се проведе реполитизация на европейското пространство и институциите, като антидот срещу тенденциите на фрагментиране, изолация и конкуренция.
ЕС ще се демократизира. Или ще се разпадне! Това е мотото на движението, което иска да върне властта в ръцете на хората - нещо, което е кошмар за брюкселската бюрокрация и нейните 10 хил. лобисти, за тройката, за банкерите, олигарсите, корпорациите, подчинените правителства. В манифеста, представен официално миналата седмица в Берлин, от движението настояват процесът по взимането на важните за европейските граждани решения да бъде прозрачен и достъпен за тях. Правилата трябва да служат на тях, а не на корпорациите. Демокрацията не е луксозен дар за кредиторите, но и за длъжниците, казва Варуфакис, който безспорно успява да уцели невралгичните точки на ЕС днес.
Дано това не са поредните празни приказки. Макар движението да има много препятствия пред себе си, показва, че има хора, които са готови да се опълчат на статуквото в името на демокрацията, в името на европейците. Предстои да видим колко ефективна ще бъде работата му.
Манифестът на движението завършва с игра на думи между абревиатурата му и известния латински израз Carpe diem (DIEM - движението), който означава "грабни момента", "живей днес". Днес е моментът, утре ще бъде вече късно. Затова грабнете идеите и целите на Варуфакис, за да променим Европа.