Без мисъл

Кризата с мигрантите в Европейския съюз, породена от действията на Запада в Близкия Изток и Северна Африка, както и предвиждаха, започна да подкопава устоите на съюза. Четири източноевропейски държави предлагат изграждане на нова граница на съюза, която фактически да изключва Гърция. Германия е против, защото това не е решение на всички, защото не е германско решение, и защото би означавало, че в ЕС всеки е почнал да прави какво си иска. Страните от т.нар. Вишеградска четворка може и да имат своите основания, но предложенията и действията им със сигурност ще имат последствия отвъд сегашната криза с мигрантите. Противопоставянето на политиката на Брюксел, която пък се определя от големите в ЕС, много напомня на бунт на провинциите срещу метрополията. Какво прави България в тази ситуация?
Един път слушаме Германия като малки деца. Друг път премиерът ни влиза в ролята на пощенски гълъб за шантажистите от Анкара. Трети път предлагаме да се затворят напълно границите. Сега ще има четвърти път, когато пак чужди държави ще ни обясняват какво смятат да направят на наша територия. Проблемът е, че ние нямаме национална позиция по нито един въпрос, в т.ч. и как да оцелеем като държава в тези бурни времена. А страшното е, че дори и няма мисъл за това.