Период на полуразпад

Героите от второто издание на Майдана най-накрая получиха нещо за участието в т.нар. "Революция на достойнството" от зимата на 2013-2014 г. Украинският парламент гласува на 18 февруари закон, по силата на който пострадалите "революционери" ще получават пенсии. Така поне някои обикновени украински граждани две години след насилствената смяна на властта и гражданската война ще разберат най-накрая за какво са се борили и страдали. Не така стои въпросът с роднините, колегите и близките на загиналите на същия този Майдан милиционери. На 19 февруари те разбраха, че първи са започнали стрелбата на площада на 20 февруари 2014 г., не служителите на реда, а т.нар. "активисти". Един от тези "герои" - Иван Бубенчик от Лвов, разказва в нов украински документален филм, че той е човекът, открил огън по милиционерите, като ги е целел в гръб. Вместо Бубенчик да бъде арестуван заради самопризнанията си, деянието му се представя като "геройство", спасило "Революцията на достойнството". Да припомним, че тогава украинските сили на реда почти бяха овладели ситуацията на Майдана и очакваха заповед за последния решителен щурм на барикадите в центъра на града. Ситуацията рязко се промени, след като се разнесоха изстрели, загинаха четирима милиционери и няколко десетки протестиращи. Сега, две години по-късно, вече е ясно

кой започна стрелбата на Майдана          

но какво от това. Страната е обезкървена и в буквалния, и в преносния смисъл на думата, откровени престъпници са обявявани за герои, като например убийците на публициста Олес Бузина, журналисти като Руслан Коцаба, които призовават за мирно решаване на конфликта в Донбас, пък повече от година се намират зад решетките. Десетината хиляди убити в конфликта в Източна Украйна няма да са последните жертви, защото управляващите са напълно неспособни да осъзнаят, че колкото повече отлагат или затягат излизането от фактическото състояние на гражданска война, толкова повече приближават не само собствения си край, при това не само в преносен смисъл, но и този на държавата. Както предполага украинският политолог, сега живеещ в Русия, Ростислав Ишченко, напълно е възможно Украйна да се превърне в поле на нова гражданска война, преди да са се сбъднали плановете за реванш срещу т.нар. Донецка и Луганска народни републики. Той смята, че вътрешното напрежение в остатъчна Украйна, породено от безпрецедентната икономическа криза, политическите боричкания между различните клептомански групировки във властта и необуздаността на въоръжените националистически групировки са достатъчна предпоставка за нов метеж, силово сваляне на властта и нова фаза на гражданската война, но в друга част от страната.
Тази теза не е лишена от основание, като знаем, че централната власт в Киев се държи основно на чуждите кредити, които са значителна част от държавния бюджет, и на политическата подкрепа на Вашингтон и Брюксел, която обаче еволюира според развитието на ситуацията в страната и света.
Режимът на президента Петро Порошенко не е в състояние не само да се справи с икономическите трудности и да контролира хилядите въоръжени лица из страната, които се съревновават с полицията и армията за легитимност, но и не може да удържи мнозинството, което имаше в парламента, за да прокарва законите, които Западът иска да види приети. През миналата седмица Върховната Рада се беше настроила да гласува вот на недоверие на крайно непопулярното правителство на Арсений Яценюк. Различните парламентарни групи, включително и управляващата коалиция "Европейска Украйна", уж бяха събрали необходимите за целта 226 гласа, но гласуването показа, че против Яценюк са само 194 народни представители. Лидерът на партията "Баткившчина" Юлия Тимошенко обяви, че въпросните 30 депутати са получили по 1 млн. долара, за да продадат съвестта си. Пикантното е, че в бройката на "юдите" се оказаха и 8 души от групата на "Опозицонния блок", които се позиционират като официализираните противници на режима на Порошенко-Яценюк.
Пряко следствие от гласуването бе разпадането на коалицията "Европейска Украйна", която бе напусната от партията на Тимошенко и на бившия кмет на Лвов Андрей Садовой "Самопомощ". Радикалната партия на Олег Ляшко напусна парламентарното мнозинство още миналата година. Резултатът от вота даде повод на списание "Форийн полиси" да напише, че "всички са останали със зяпнали уста". Това е така, защото отдавна верни служители на Запада като бившият президент на Грузия, а сега губернатор на Одеса Михаил Саакашвили обвиняваха кабинета на Яценюк в корупция, по-голяма дори от тази във времената на Виктор Янукович. Според влиятелното американско списание украинските олигарси са удържали най-голямата си победа от времената на Майдана и са показали, че те са

основната политическа сила в Украйна

Подразбира се, че олигарсите са подкрепили некадърното, но корумпирано правителство на Яценюк, като са си напазарували съответния брой депутати. Впрочем украинското издание "Зеркало недели" дава друга версия на случката. Според неговите източници лично вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън е бил против оставката на Яценюк.
Сега президентът Петро Порошенко, ако до 30 дни не се сформира ново парламентарно коалиционно мнозинство, ще има по закон формалния повод да разпусне Радата. Това обаче според киевският политолог Михаил Погребински е слабо вероятно, защото западните страни неведнъж в пряк текст са казвали, че не са заинтересовани в предсрочни избори в Украйна, тъй като те могат да влошат положението в страната, като повишат нивата на нестабилност. Като най-действен лост в момента,, за влияние върху президента и политиците в Украйна, ще бъде използвана възможността да се отпуснат или не бъдещите траншове от МВФ, смята не без основание Погребински. Освен това, ако Радата се разпусне, няма да има кой да приеме законодателните промени, които Киев трябва да направи по Минските споразумения. Това би означавало, че Украйна нарушава тези споразумения или по-скоро прави всичко възможно, за да не изпълни техните клаузи.
И за да е пълна лудницата през изминалата седмица в украинския парламент, Радата включи в дневния си ред законопроект, който забранява Русия да се нарича Русия и вменява думите "Русия" и "Киевска Рус" да се използват като историческо название на Украйна, а истинската Русия трябвало да бъде наричана Московия. Тази налудност бе внесена още през лятото на 2015 г. от депутата Оксана Корчинска, съпруга на издирвания в Русия Дмитрий Корчински, който през 90-те години воюваше в редовете на терористите от Кавказ. Едва ли ще има изненадани, ако Радата направи този текст закон. Глупостта е пуснала дълбоки корени сред украинските политици, а желанието да се всява разкол между украинския и руския народи все още затъмнява здравия разум. Впрочем едва ли на пишман националистите в Украйна им е хрумвало, че ако възникнат две Русии, то и въпросът за тяхното обединение може рязко да излезе на дневен ред. Как тогава ще обясняват, че "Украйна не е Русия", по израза на президента Леонид Кучма, след като самите те

 вменяват със закон, че Украйна е Русия

"Зрада", както сега често казват в бившата съветска република, т.е. измяна, предателство по украински.
Но Украйна може би я очаква и друга зрада. В Холандия предстои в началото на април референдум, който трябва да определи дали страната, последна в ЕС, ще ратифицира споразумението за асоцииране между Украйна и Евросъюза. 73% от холандците, вероятно по-скоро по причини, свързани с мигранската вълна и ръста на евроскептицизма, за момента са склонни да отхвърлят асоциацията по време на плебисцита. Ако това се случи, то моментално ще възникне въпросът какво ще прави Брюксел по-нататък, защото асоциацията с Украйна или ще трябва да важи за всички останали без Холандия, или да бъде преразгледана, пренаписана и целият процес да започне отначало. И двата варианта изглеждат неприемливи както за Брюксел, така и най-вече за Киев. Да напомним, че именно заради отлагането на тази асоциация от Янукович започна Майдана, а впоследствие и гражданската война в Източна Украйна. Нейното неглижиране под каквато и да е форма би означавало, че всички жертви, направени от украинците в името на "европейското им бъдеще", са били напразни. Всъщност те и сега са напразни, защото както стана ясно през последните седмици, холандски политици, които призовават избирателите да подкрепят на 6 април асоциацията с Украйна, се аргументирали с това, че тази страна никога нямало да стане пълноправен член на ЕС. Лично министър-председателят Марк Рюте обясняваше на подопечното му население, че асоциацията няма да доведе до членство на Украйна.
На фона на изявленията на Рюте решението на противниците на асоциацията с Украйна да отпечатат текстовете й на тоалетна хартия не изглеждат лишени от смисъл. След като страната и така няма да става член на ЕС, за какъв дявол трябва да бъде асоциирана, което в очите на холандците на първо място означава, че милиони украинци ще щъкат в търсене на работа безвизово из Европа, заедно с милиони араби и африканци. Фактът, че тези дни прекрати съществуването си и "Европейска Украйна", може и да изглежда в очите на холандските гласоподаватели добро предзнаменование за предстоящия референдум.