Капитулация

Безумие след безумие върши германският канцлер Ангела Меркел. "Имаме фундаментални ценности в конституцията, които включват свободата на мнението, свободата на науката и, разбира се, свободата на изкуството", това заяви тя по повод оплакването на Ердоган срещу комика Ян Бьомерман. Два дни по-късно фрау Меркел запрати в ъгъла всякакви приказки за демократични ценности и свободи, като разреши съдебно преследване срещу тв водещия. И това е същата Меркел, която през 2012 г. остро критикуваше отношението на Москва към пънкарките от "Пуси Райът", защото не отговаряло на европейските ценности. Ами сега?
Няма да коментираме доколко стойностна е шегата на Бьомерман, макар той сам да подчерта, че умишлено надскача позволеното в германското законодателство. За друго става дума тук. Макар да се опита да замаже положението, заявявайки, че текстът за обида в наказателния кодекс е остарял, това е поредната стъпка по нанадолнището и поредното "клякане" на германския канцлер пред диктатора в Анкара.
Първо, Меркел безразсъдно отвори широко вратите на страната си за ордите мигранти и така допринесе за значителното нарастване на мащабите на бедствието. В момента последствията са за сметка най-вече на Гърция. За да поправи грешката си, канцлерът бе инициаторът ЕС да продаде душата си на същия този автократ, с когото започва да се съобразява все повече. Милите очи, които Меркел прави пред Ердоган, няма да й донесат жадувания изход от мигрантското цунами. Напротив, ще произведат само негативи. Защото турският президент, държейки здраво в ръцете си ключа за Европа, умело шантажира и трупа дивидент след дивидент. Сметката ще платят европейците. Очевидно е, че Меркел, упреквана и от свои, и от чужди заради действията си, капитулира. А Европа?