Чернобил - отворената рана

В продължение на почти осем века Чернобил е бил просто малко украинско градче. След 26 април 1986 година обаче това име стана нарицателно за най-страшната промишлена катастрофа в цялата история на човечеството. Самата дума "Чернобил" носи в себе си знак за радиоактивност, отпечатък на човешката трагедия и тайна. Чернобил плаши и привлича и днес - 30 години след катастрофата. Той ще остава в центъра на вниманието на целия свят още много десетилетия занапред.
Аварията на Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 г. е началото на нов период в отношенията между човека и атомното ядро. Период, пълен с опасения, недоверие и тревога.
Тази авария засегна съдбите на милиони хора. Тя накара човечеството да се замисли и дори да се ужаси.

Причините за катастрофата

Около Чернобилската трагедия има странна история: ходът на събитията в онази страшна нощ е известен буквално до секунди. Проучени са всички възможни причини за възникването на аварийната ситуация. И до днес обаче не е известно какво именно е причинило взрива на реактора. Съществуват няколко версии за причината на аварията, а за последните три десетилетия се появиха безброй слухове, фантастични и откровено идиотски версии за катастрофата.
Първите месеци след аварията основната отговорност бе приписана на операторите, които допуснали много грешки, довели до взрива. Но от 1991 г. положението се промени и от персонала на АЕЦ бяха свалени на практика всички обвинения. Да, хората са допуснали няколко грешки, но всички те са отговаряли на действащия през онзи момент регламент за експлоатация на реактора и нито една от тях не е била фатална. Така че като една от причините за аварията бе признато ниското качество на регламентите и изискванията за сигурност.
Основните причини за катастрофата са технически. Многото томове от разследванията за причините на катастрофата се свеждат до едно: взривилият се реактор РБМК-1000 е имал редица конструктивни недостатъци, които при определени условия (достатъчно редки!) са опасни. Освен това реакторът просто не е отговарял на много от правилата за ядрена сигурност, въпреки че се смята, че това не е изиграло особена роля.
Като две основни причини за катастрофата се смятат положителният паров коефициент на реактивността и т.нар. "краен ефект". Първият ефект се свежда до това, че при завирането на водата в реактора рязко се увеличава неговата мощност, т.е. в него по-активно започват ядрените реакции. Това е обусловено от факта, че парата поглъща неутрони по-лошо от водата, а колкото повече неутрони има, толкова по-активни стават реакциите на деленето на урана.
А "крайният ефект" е предизвикан от особеностите на конструкцията на прътите за управление и защита, използвани в реакторите РБМК-1000.

Хрониката на събитията

Аварията в четвъртия енергоблок на Чернобилската АЕЦ става толкова бързо, че до последните секунди всички прибори за контрол са оставали в работен режим. Благодарение на това целият ход на катастрофата е известен буквално до секунди.
За периода 24-26 април е било планирано спиране на реактора за планово-предупредителен ремонт. Обичайна практика за атомните централи. Много често обаче по време на такива спирания се правят различни експерименти, които не могат да бъдат осъществени при работещ реактор. За 25 април е бил планиран именно такъв експеримент - изпитания на "ротора на турбогенератора", който принципно е можел да стане една от системите за защита на реактора при извънредни ситуации.
Експериментът бил много лесен. Турбогенераторите на Чернобилската АЕЦ са агрегати, състоящи се от парова турбина и генератор, изработващ електроенергия. Роторите на тези агрегати са съвместими и общата им маса достига 200 тона - тази грамада, като достигне скорост от 3000 оборота в минута, след прекратяване на подаването на пара може дълго да върти по инерция, само за сметка на получената кинетична инерция. Теоретично този режим може да се използва за изработване на електроенергия и захранване на циркулярните помпи при изключване на щатните източници на електроенергия.
Експериментът е трябвало да покаже способен ли е турбогенераторът при такъв режим да осигури захранването на помпите, докато се включат аварийните дизелни генератори.
От 24 април започва постепенно намаляване на мощността на реактора и към 0,28 ч. на 26 април тя достига необходимото ниво. В този момент обаче мощността на реактора пада на практика до нулата, което изисква незабавното повдигане на управляващите пръти. Накрая към 1 ч. мощността на реактора достига необходимата величина и в 1,23,04 ч., със закъснение от няколко часа, официално е даден старт на експеримента. И тук започват проблемите.
Турбогенераторът спира по-бързо от очакваното, водата започва по-бавно да минава през реактора, по-бързо да завира. Мощността на реактора постепенно започва да се увеличава.
В 1,23,39 ч. показанията на приборите достигат критични величини и операторът натиска бутона за аварийна защита АЗ-5. Напълно извадените пръти започват да влизат в реактора и в този момент сработва "крайният ефект" - мощността на реактора се увеличава многократно и след няколко секунди става експлозия (по-точно - най-малко два мощни взрива). Двама души загиват при катастрофата (31 умират в следващите месеци, около 80 - през следващите 15 години. 134 души се разболяват от лъчева болест, довела до смъртта на 28 от тях. Близо 60 000 души (предимно ликвидатори) получават високи дози на облъчване).
Взривът напълно разрушава реактора и нанася щети на сградата на енергоблока, започва пожар. На мястото веднага пристигат пожарникарите, които към 6 ч. сутринта успяват да се справят с пламъците. И през първите два часа никой не предполага какви са мащабите на катастрофата и степента на радиационното заразяване. Само час след началото на битката с огъня при много от пожарникарите се проявяват симптоми на радиационно заразяване.
Едва в 3,30 ч. сутринта на 26 април е измерен радиационният фон на мястото на катастрофата и се появява разбирането какво именно се е случило. На хората, разбира се, нищо не е съобщено. Едва на 30 април във в. "Известия" е написано, че в Чернобилската АЕЦ е имало пожар. И чак две седмици по-късно, а именно на 15 май, тогавашният съветски лидер Горбачов разказа за страшната авария. Той обаче се опита да успокои хората, че всичко е добре, всичко върви по план...
От първите дни след взрива започват мероприятия по ликвидиране на последствията от аварията, чиято активна фаза продължава чак до 1994 година. През този период в дейностите по ликвидирането участват над 600 000 души.
През ноември 1986 г. е завършено изграждането на "саркофага" над четвърти енергоблок. За него са използвани повече от 400 хиляди куб. м бетон, няколко хиляди тона отслабваща радиоактивното излъчване смес и 7000 тона метални конструкции. В стария саркофаг обаче се появяват пукнатини, което налага изграждането на нова защита над енергоблока.

Последствията

Чернобилската катастрофа е в първата редица на най-тежките промишлени аварии в историята на човечеството. И днес, 30 години по-късно, положението остава тежко. Взривът на реактора води до чудовищно радиационно замърсяване на местността. В реактора в момента на аварията е имало близо 180 тона ядрено гориво, от които от 9 до 60 тона са били изхвърлени в атмосферата. Огромен радиоактивен облак се вдига над АЕЦ и обхваща огромна територия. Първоначално са замърсени големи територии в Украйна, Беларус и някои области на Русия. След това облакът обикаля цялата планета, в това число и България.
Основната опасност идва не от урана, а високоактивните изотопи на деленето му - цезий, йод,    стронций, а също така плутоний и други трансуранови елементи.
Още през деня на 27 април спешно се евакуира цялото население на град Припят. През следващите дни са извозени хората първо от 10-километровата зона около Чернобилската АЕЦ, а след това - и от 30-километровата. И до днес не е известно колко точно хора са били евакуирани, но според приблизителните оценки от повече от 100 населени места за цялата 1986 г. са били евакуирани близо 115 000 души, а през следващите години са били преселени оше над 220 000.
По-късно около Чернобилската АЕЦ, в 30-километровата зона, се създава т.нар. "зона на отчуждение", в която е забранена всякаква стопанска дейност. А за да се предотврати завръщането на хората, на практика всички населени места са били унищожени.
Дори и днес в някои от районите, които са били замърсени, се регистрира свръхдопустимо съдържание на радиоактивни изотопи в почвата, в растенията, и като следствие - в млякото на кравите. Експертите предупреждават, че това положение ще се запази още няколко десетилетия.
Като цяло радиоактивният фон на замърсените територии намалява, този ефект има обаче неочаквани прояви. Известно е, че при разпад на радиоактивни елементи се образуват други и те могат да бъдат както по-малко, така и по-активни. Така например при разпад на плутония се образува амереций, който притежава по-висока радиоактивност, затова радиоактивният фон в някои райони с времето се увеличава! Смята се, че на замърсените територии в Беларус заради увеличеното количество амереций към 2086 г. фонът ще бъде 2,5 пъти по-висок, отколкото веднага след аварията. Успокоява само фактът, че основната маса на този фон се състои от алфа-излъчване, от което е сравнително лесно да се защитим.
Чернобилската катастрофа предизвика и някои учудващи последици. Зоната на отчуждението отдавна е тема за мрачни шеги за мутации и други страшни неща, предизвикани от радиацията. Всъщност положението в тези райони е съвсем друго. Преди 30 г. 30-километровата зона е била напусната от хората. И оттогава там никой не е живял (изключая няколкостотин души, върнали се на своя глава), никой не е орал и сял, не е замърсявал околната среда и не е изхвърлял боклук. В резултат радиоактивните гори и поля на практика са се възстановили напълно, в тях многократно се е увеличила популацията на животните, в това число и редки, и екологичната обстановка като цяло се е подобрила. Колкото и да е парадоксално, но радиационната катастрофа се е превърнала в благо за природата.

Страхът остава

След чернобилската трагедия бе повдигнат въпросът за модернизирането на всички реактори РБМК-1000. Това бе направено през следващите години. Катастрофата предизвика и промени в регламента на експлоатацията на реакторите и направи по-строги изискванията за ядрената сигурност. Днес световната атомна енергетика се смята за един от най-високотехнологичните отрасли, където особено внимание се отделя на сигурността, надеждността на техниката и подготовката на персонала.
Страшните последствия от аварията обаче предизвикаха масовото недоволство от ядрената енергетика, хората започнаха да се страхуват от атомните електроцентрали. През периода 1986 до 2002 г. не беше построена нито една нова АЕЦ.
Новият удар върху атомната енергетика дойде от Япония. Аварията във "Фукушима-1" след страшното земетресение и връхлетялото цунами накара редица страни напълно да се откажат от ядрената енергетика.


Седем от седем

На Чернобилската катастрофа са дадени 7 бала от 7-те възможни според международната скала за ядрени събития (INES). Трябва да отбележим, че 7 бала получи и катастрофата в японската АЕЦ "Фукушима-1" през 2011 година. В резултат на аварията в Чернобил в атмосферата бе изхвърлена 100 пъти повече радиация, отколкото от атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки през 1945 година.
Няколкостотин хиляди мъже рискуваха здравето си, за да бъдат преодолени последствията от аварията. Те работиха в зона, където имаше радиация. 25 хиляди от тях починаха, а над 70 хиляди станаха инвалиди. 20% от смъртните случаи бяха самоубийства.
"Грийнпийс" твърди, че аварията в Чернобил е причина за смъртта вследствие на рак на близо 90 хиляди души по целия свят. Експертите обаче смятат, че тези смъртни случаи са много по-малко от прогнозираните първоначално.


Легендите

Безброй слухове се разпространяват след катастрофата в Чернобилската АЕЦ. Много от тях са откровени лъжи. Ето три от разпространените митове:

Първи: от силното облъчване умират всички. Това не е така. Лъчевата болест е лечима. В Русия има няколко хиляди ликвидатори на Чернобилската авария. Лъчева болест обаче е имало само при 134-ма. Починали са само 28 души.
Втори: хората с лъчева болест раждат деца с вродени дефекти. В практиката на руските лекари такива случаи няма.
Трети: облъчването води до импотентност. Няма такова нещо. Половата функция отслабва само през "острия" период, както и при всяка друга тежка болест. Когато кръвта се възстанови, възстановява се и всичко останало.


Неотказалите се

В Чернобилската забранена за достъп зона живеят още стотина души, повечето от които са се върнали малко след катастрофата, въпреки радиацията и несъгласието на украинските власти." Не мога да кажа защо хората искат да живеят в Чернобил. Каква им е целта? Сърцето ли ги води? Носталгия? Кой знае?", казва Евгений Наркевич, 78-годишен здравеняк, пред Летисия Перон от Франс прес. Но "аз не искам да живея никъде другаде, освен в Чернобил", казва той.
През 1945 г. Евгений бил едва на 8 г., когато семейството му се нанесло в тогавашния съветски град. "Това ни спаси от глада. Тук можехме да садим и да берем реколтата, за да се изхраним", казва той, оправдавайки донякъде привързаността си към тази земя. "Никога не съм искал да си тръгвам оттук", допълва Евгений.
При експлозията на четвъртия реактор на съветската централа Евгений имал час с учениците си в гимназията. "Беше събота, злополуката тъкмо се бе случила и за момента не знаехме нищо. Подозирахме, че е станало нещо, тъй като виждахме автобуси и военни коли, които отиваха към Припят", град с 48 000 жители, включително персоналът на централата, намиращ се на три километра от Чернобил. "Никой не ни каза нищо. Пълно мълчание", разказва той. В крайна сметка Евгений е евакуиран. Но изведнъж решава, че ще се върне у дома. Започва да крои планове как да се върне в зоната, която по това време е отцепена. Представя се за моряк или за полицай, натоварен със задачата да следи доставките на петролни продукти.
Най-накрая се среща с директора на службата за наблюдение на радиацията от централата и го моли да го назначи на работа. Евгений е назначен и от този момент никога не е напускал зоната с радиоактивно замърсяване. Противно на всички очаквания, никога не се е разболявал. Признава, че сади зеленчуци в градината си и ги яде. "Има известна доза риск", казва той.
Мария Урупа не е толкова усмихната. Първобитните условия на живот в тази 30-километрова забранена зона около централата започват да тежат на тази жена на над 80 години, особено след катастрофа, след която й е трудно да ходи.
В момента на катастрофата Мария предлага на мъжа си да се скрият в мазето, за да не ги eвакуират. Напразно. "Беше тъжно. Имаше плач, крясъци", спомня си тя. След прекарани два месеца в лагер за разселени тя решава да се върне в зоната "с група от шест души през гората като партизани". Но признава, че вече е трудно да живее сама. Мъжът й починал през 2011 година.
На 77-годишна възраст Валентина Кухаренко съжалява, че на семейството й е необходимо разрешително, за да бъде допуснато да я посети. И че роднините й не могат да останат повече от три поредни дни. Но тази кръглолика украинка в никакъв случай не съжалява, че се е върнала скоро след злополуката да живее край Чернобил.
"Казват, че нивата на радиация са високи. Не зная. Може би радиацията влияе някак на новодошлите, на тези, които никога не са живели тук. Но от какво да ни е страх нас, старите?", пита тя.
"Щом изляза от Чернобил, дори в Иванкив, всичко е чуждо. Не съм националистка, но обичам много своята малка родина", обобщава Кухаренко. Надява се много, че "един ден Чернобил ще върне към живота, че отново ще се чува детски смях, дори да трябва да чакаме с години".
По информация на отговорник за централата общо 158 "самосели", както ги наричат, живеят в тази зона в малки къщурки, често направени от дърво. Те живеят оскъдно, благодарение на реколтата в градината си и провизии, които им донасят служителите на централата и посетители. При необходимост ходят в съседния град Иванкив, който е извън затворената зона, за да си напазаруват от местния пазар.
Тези "самосели" така и не приемат принудителното изселване. В крайна сметка властите приемат идеята.


Разрушеният 4 енергоблок на АЕЦ "Чернобил"


Радиацията боядиса гората близо до централата в ярко оранжев цвят. Хората така и я нарекоха "Оранжевата гора"


Хората бяха евакуирани набързо, изоставяйки всичко


Строителството на новия защитен похлупак започна през 2010 г. Очаква се саркофагът да бъде поставен върху реактора до средата на 2017 г., а общите разходи ще бъдат около 1,5 млрд. евро. Новият похлупак ще осигурява защита от разпространението на радиация поне 100 години. По думите на учените, ще сме напълно спокойни едва 100 години след аварията - това е срокът на разпада на урана


Улиците на "мъртвия" град Припят са пусти и днес