Никол и Кристиян

Две прекрасни дечица рецитираха вчера традиционно "Аз съм българче" пред паметника на Светите братя. 24 май, ден на българските букви, на славянската книжнина, на българщината. Съобщиха имената им: Никол и Кристиян. По-експресивна илюстрация на това, което сме днес, едва ли можеше да има във вчерашния ден. Денят, в който всички сме горди българи, тачим уникалния принос на нашата държава в световната култура, на която с благословията и мъдростта на Борис Велики сме дали цяла една цивилизация. А иначе всеки ден сме си една имитация - дрънчим американски фолк, леем чужда чалга, рушим с брюкселски мантри водещото някога в Европа българско образование и дори децата си кръщаваме с чужди имена. И накрая българчетата ги подмятат като последни по знания в Европа, а носещите чужбински имена млади надежди заминават навън - и учат, и работят там, за да се върнат само за последния път на родители и близки...
Това се нарича неусетна, но трайна загуба на национално достойнство и на нация. Тъкмо на вчерашния празник на нашето достойнство шефът на най-старата научна организация у нас - родена от българския дух преди Освобождението като първа Институция на нова България, замина за... Скопие. Там празнуват делото на "най-великите синове на македонския народ", както заяви преди три години една македонска изследователка в нашия Храм на науката, дошла тук по покана на същия научен шеф, който вероятно разбира "добросъседството" като отстъпване от изконните български ценности. Пак  "добросъседство" беше и поканата към вселенския патриарх Вартоломей, който дойде да ни плюе в лицето. И дитирамбите за доктрината на Давутоглу да ни претопят в неоосманизма също бяха "добросъседство". Не става така.
Но пък това, което бе вчера по улиците на България, не се е случвало наистина от много години. Много хиляди народ излезе с цветя, с трикольора и ликовете на Светите братя да празнува Нашия си празник във всички градове и паланки на страната. Толкова училища не са участвали в шествието в столицата отдавна! Има май истина в това, че българите се събуждат и започват да се опълчват срещу натиска на чуждите култури, на чуждите интереси, на съзнателния рекет за обезбългаряване. Започват да се връщат към изконното българско верую - че светли бъднини може да има само за просветената нация. Че духът значи повече от меча! Възраждането е заченато с дух и духовност. Без тях продължава тъмата.      
Трябва да си опазим духа и духовността! Винаги, а не само на 24 май. Останалото е вторично и имитационно. И ако България успее да излезе от сегашното си състояние на разрушена, обезкръвена и обезличена държава, поривът това да се случи ще дойде отдолу...