33,1% от българите живеят в мизерия, водим в ЕС по нищета
България е последна по индекса на иновациите, запазва трайното изоставане на науката и през 2020 г.
/ брой: 118
По процент на населението, което живее в условията на тежки материални лишения - в мизерия, България е не просто първа сред 28-те страни на Европейския съюз, но е и драстично по-зле от следващата я Румъния. Това показва поредният доклад на европейската служба Eurostat за бедността и социалното изключване, публикуван на 26 май т.г. Данните за 2014 г. показват, че в ЕС-28 в мизерия живеят средно 9 на сто от европейците, докато у нас този процент е 33,1 и макар да е леко спандал спрямо 2008 г., България продължава да е "лидер" по мизерстващо население (вж. таблицата). Най-малко хора живеят в тежки лишения в Швеция - 0,7% от населението.
Не по-малко черна е общата картина за България по отношение на хората в риск от бедност и социално изключване. И в тази класация сме първи по процент на хората, живеещи в риск от бедност, включително работещите бедни. По този показател сме наравно с Румъния - 40% от населението във всяка от двете ни държави е в риск от бедност и социално изключване. Средният процент на европейците в тази категория е 24,1. Най-драстична е картината в селата у нас, където в групата на хората, които са на ръба на бедността, е 52 на сто. Най-уязвими са хората с образование под средното, семействата с един член (самотните хора) и децата в неравностойно положение, отчита Eurostat.
Още един доклад - за сектора "Наука и развитие", публикува европейската служба на същата дата. В момента по инвестиции за наука ние сме в групата на последните 4 държави в списъка на ЕС, като малко по-ниски разходи за наука правят единствено Хърватия, Кипър и Румъния. В ЕС-28 средният процент пари, инвестирани в наука и развитие, за 2014 г. е 2,03% от БВП. Най-много инвестират за наука Финландия и Швеция - 3,17% от БВП. Нашата държава след 2010 г. сви рязко разходите си за наука и за 2014 г. посочва 0,6% от БВП, от които публичните разходи са 0,2%, като се предполага, че останалите 0,4% са инвестиции за изследвания от страна на бизнеса. В България обаче индустриалният сектор е скромен, поради което страната ни дори не мечтае да се впише в условията на Евросъюза, в който бизнесът инвестира средно 63,9% от парите за наука.
В доклада обаче са включени и данните за процента от БВП, който държавите в ЕС възнамеряват да постигнат до 2020 г. Знае се, че България пое ангажимент до 2020 г. да увеличи инвестициите за наука и развитие до 1,5% от БВП. При това положение обаче тя и след 4 години се нарежда трайно на последните места в общността. През 2020 г., когато ЕС планира да дава за наука и развитие средно 3% от БВП, България отново ще е сред последните, като по-нисък процент средства предвиждат единствено Хърватия, Латвия, Кипър и Румъния. Според Конвергентната програма на правителството до 2019 г. публичните средства за наука ще се намалят още, което е в пълен разрез с усилията на страните в ЕС да вдигнат публичните разходи за изследвания, подчертани от доклада на Eurostat.
По процент на заетите в сектор наука на 100 работещи България е предпоследна в ЕС преди Румъния. На същото място се намираме и по използване на дигиталните връзки в икономическата и обществената практика. Най-зле сме обаче по отношение на индекса на иновациите - България е последна в ЕС-28 по този показател. Поставени сме последни в най-слабата група - на "скромните иноватори", като вече са ни изпреварили Латвия и Румъния, които в предишните доклади на Eurostat бяха след нас или наравно с нас. Последни в общността сме и по екоиновации, които в ЕС се отчитат отделно.
Средният процент на иновативните предприятия в ЕС е 31,2. С 16,6% иновативни предприятия България е на опашката, след нас са само Малта и Италия. По процент на иновативните предприятия Румъния вече ни е изпреварила и е доста по-напред от нас със своите 24,4%.
Министър Меглена Кунева е запознала вчера в Брюксел еврокомисаря по науката Карлош Моедаш с проекта за актуализиране на Стратегията за развитие на научните изследвания, съобщиха от МОН. Проектът бил съобразен с приоритетите на ЕС: реформа на научната система, засилване на човешките ресурси, отвореност на науката и трансфер на знания. Проектът обаче ще бъде огласен от МОН за обсъждане чак следващата седмица, научните общности не знаят какво пише в него. С какво право Кунева носи най-важен за България документ първо в Брюксел, питаха вчера учени.
Процент на населението, живеещо в тежки лишения и мизерия (2008 и 2014)
Източник Eurostat