Два свята

Бойко Борисов нямало да се кандидатира за президент, защото този пост имал... твърде малко отговорности. "Ако президентската власт имаше повече отговорности от премиерската, щях да се кандидатирам", изръси съвсем убедено Борисов в Бургас. Как ви звучи това? Нещо като "много ми се иска да бъда хем министър-председател, хем президент", ама май второто е по-лошо. Щото президент звучи гордо, ама не такъв като в България, а примерно като в Русия или САЩ, където от мен биха зависели всичко и всички, става ясно от думите на Борисов. Демек, както е в момента - я магистралка, я реакторче, я стадионче... при мене е парсата и ще е по-добре да си остана при келепиреца, вместо да изпадна в ролята на обикновен фигурант с представителни функции.  
Във Варна вицепрезидентката Маргарита Попова също говори за президентската институция. Но това, което казва, в сравнение с тезите и "аргументите" на Борисов е с интелектуална разлика от небето до земята. Родолюбие, социална чувствителност, балансирана външна политика... все неща, за които наш Борисов притежава красноречие, но са му някак скучни и досадни. 
Правя този паралел, за да си обясним чисто психологически защо на Борисов не му е интересен поста на държавен глава. Много просто - защото обича да "командва парада" и да взима финалните решения, въпреки че се опитва да играе ролята на консенсусен политик, склонен на компромиси в името на "стабилността". Ако реши да стане президент, той трябва освен от контрола върху партията си, да се откаже и от контрола върху случващото се в държавата. Обратно - воден изцяло от егото си и стремежа за собствено благополучие, той би се "жертвал" само при две условия. Първото - ако ни налегне още по-тежка политическа и икономическа криза. Тогава "бягството" на "Дондуков" 2 ще е много по-безопасно - вътре в политиката, но достатъчно далеч, така че негативите да не го застигат пряко. Второто - ако се тръгне към президентска република. Дотогава за кандидата на ГЕРБ ще важи казаното в предния мандат за магарето и избора му.