Дертът е наш

Съдът регистрира ДОСТ, партията на Местан. Дерта на Доган. Учудени да има? А бяха времена, когато протестите с тоги се съпътстваха от речи за чест и морал. Върховните магистрати си измиха ръцете с буквата на закона. И с "хипотетичните" доводи на инстанцията под тях.
Крайният резултат е ясен. Рисковете за България, свързани с проекта на Местан, нараснаха. А държавните институции, които трябва да бдят за националните ни интереси, или проспаха проблема, или им затвориха очите. Заради съображения.
Къде бяха ДАНС, МВР и прокуратурата, когато Лютви Местан организираше митинги из страната, на които се говореше на турски език и се отправяха явни закани към християните? Къде бяха специалните служби, когато Местан се криеше в турското посолство, а политици предупреждаваха, че се извършва държавна измяна? Защо никой не ги извика да обяснят причините за изявленията си? Къде беше държавата, когато Местан, лидер на нерегистрирана партия, се срещна с Давутоглу? Или когато в Турция на възглавничка с шествие му носеха надписа ДОСТ? И никой не реагира на съобщението, че е предал на турския премиер и лидер на управляващата партия поздрави от българския му колега Бойко Борисов. Редно ли беше? А така ли е? Къде бяха съответните служби да проверят всички изявления, че ДОСТ е протурска партия, че получава сериозна финансова подкрепа от Ердоган, че турският президент вече си има партия в България? Всички се ослушваха. Свиваха се. И тайно се надяваха българският съд да свърши работа. Как? Само с въображението на един съдия не става.
Турските сериали, казва вицът, обикновено продължават по 300 епизода, а турските преврати - по 3 часа. Какво ли ни чака нас в следващите три месеца и три години. Най-важното качество на парите е в тяхното количество. При ДОСТ нямат проблем. Ще го разберем още на първите избори с гласовете на българските изселници в Турция. Само че дертът с ДОСТ не е на Доган, а на всички нас.