Най-голямата магия е магията на живота

Мистър Джим е артистичният псевдоним на Росен Димитров, който вече над 15 години се занимава с изкуството на магията. Дълго време работи по циркове в чужбина, по кораби, увеселителни паркове в Азия, в Европа и на много други места. Преди няколко години с колегата му Дани Белев от Габрово решават да обединят сили и създават "Куик хендс проджект" (Quick Hands Project) - най-новото магично общество в България, плод на искрено приятелство между фокусници, основано на взаимна подкрепа и съдействие. Вероятно именно затова организацията вече е член на Международното братство на магьосниците (IBM). За по-малко от 4 години успява да направи 5 международни форума, 4 издания на уличния фестивал в Бургас, Видин и Габрово, сред които е и "Златна котка", както и сполучливо да реализира не толкова мащабни проекти. А също така и да покори публиката в София с грандиозния спектакъл "Царете на магията", който се проведе за първи път в НДК на 8 април и събра световни звезди на илюзията.


"Изкуството ни използва любопитството и объркването на човешката логика"

- Защо решихте да създадете магична организация в България, Мистър Джим?
- Най-голямата ни цел е да "възпитаме" у българския зрител идеята, че магията не е само за деца. Това е древно и сериозно изкуство, което е за всички възрасти. Магията е скрито, тайно знание. Навремето египетски фараони и индийски махараджи са я използвали, за да манипулират хората, да им внушат, че имат свръхумения, и да ги накарат да ги мислят за богове. А за да убедиш някого, че си бог, трябва да знаеш и да умееш нещо, което другите не могат.
- А вие лично в какво искате да убедите хората?
- Искаме да им покажем красотата на магичното изкуство и да ги убедим, че вече не е хубаво да имаш поп-фолк певица на партито, а много по-добре е да поканиш фокусник. Работим, за да накараме публиката да се усмихва и тогава сме доволни.
- Какво за вас е изкуството на магията?
- Това ми е и професия, и хоби, и начин на живот и на мислене.
- Скъпо занимание ли е илюзионното изкуство?
- Зависи. Реквизитите, които ползваме, са изключително скъпи. На пръв поглед те са някакви малки джаджи, почти незначителни, но не струват евтино, защото са пригодени да правят нещо, което хората няма да видят, да им създават илюзия, която всъщност не съществува. То пак е маркетинг и бизнес. Големите фирми производители продават за десетки и стотици долари неща, чиято реална стойност е някакви стотинки. Но го предлагат като магичен реквизит и печелят от това. Ако трябва да бъда честен, илюзионното изкуство наистина е скъпо. Дори тесте обикновени карти струва 10, 15, 20 лева. Всъщност всяко изкуство иска вече своите пари. Но ако човек има желание, може да се научи безплатно.
- А кой фокус или трик е вашата визитна картичка - любим ви е или се харесва най-много на публиката?
- Магията се разделя на няколко основни жанра - сценични илюзии, комични фокуси, джебчийство, менталистика, хипноза, телепатия, манипулация, която е моят специалитет и любимият ми жанр, нищо че звучи леко отрицателно като дума. При манипулацията магьосникът не разчита на специални реквизити, а използва двете си ръце, малки предмети, езика на тялото и очите си, за да заблуди публиката, да й създаде нова реалност, която всъщност е илюзия и не съществува. Така артистът манипулира вниманието на зрителите, използвайки само себе си като реквизит и примерно някакъв предмет - топче, карти, нещо дребно, с което може да обърка съзнанието на хората, без да използва кой знае какво огромни, мащабни неща.
- Случвало ли се е някой да ви помоли да разкриете трика, да кажете как го правите?
- О, това всеки ден се случва! Като покажеш нещо, първата реакция е "Леле, как става? Моля те, разкрий ми! Няма да кажа на никого..." Много години се опитвах да намеря формулата на готов отговор за подобно нещо, защото хората наистина започват да се молят в желанието си да разберат тайната. И като някой ти се моли усилено, е доста трудно да откажеш. И сега моята реакция е следната: "Бих ти разкрил как става, ама и аз така казах, че няма да споделям с никого. Съжалявам, но дадох същото обещание. Разбери ме." И те така. Иначе, наистина, това е първото нещо, което всеки пита. Защото магията е изкуство, което работи върху любопитството и върху объркването на човешката логика.
- Имали ли сте гафове по време на представление?
- Да, обърквал съм някои неща на сцената. На всеки му се е случвало - който не е опитал, той не е сгрешил. С годините и с опита се трупа... не знам как по-правилно да го кажа, не точно импровизация, а умението да отиграеш момента по най-хитрия начин. Публиката всъщност не знае какво трябва да се случи, и ако ти объркаш нещо, което не е чак толкова фатално, а само ти си го знаеш, зрителите нямат идея какъв трябва да е крайният резултат. Сече ли ти бързо мозъкът, може да се лавира и това е вече истинският майсторлък. Да излезеш на сцената, когато всички те гледат, и да се измъкнеш от ситуация, в която си сбъркал, е доста сериозно предизвикателство.
- Преди време имаше телевизионно предаване...
- За маскирания магьосник, който разкрива илюзиите на илюзионистите по света.
- Точно така!
- Подготвен съм и за този въпрос, не ми го задават за първи път. В началото и аз като всички се ядосвах. Виках си: "Този за какъв се мисли, как може така?!" Обаче после осъзнах, че това е огромна реклама за нашето изкуство. Вие какво си спомняте от разкритите илюзии?
- Почти нищо...
- А така! И не сте единствената! Защото 99% от хората не си спомнят почти нищо или са запомнили едно или две неща как стават фокусите, а всичко останало е минало и заминало. Не за друго, а защото интересът на публиката не е там. Това е чиста форма на любопитство, което минава, щом се задоволи. Хората си казват: аха, значи така става и буквално след три дни са го забравили. И може да са изгледали целия сезон на това шоу, но им остават не повече от два номера в съзнанието, а година по-късно почти нищо не си спомнят, пък след две-три изобщо не се сещат какво са гледали в предаването. Но им се върти в главата: "Имаше един, дето им разкриваше номерата. Знаеш ли какви са хитри тия?!" Това събужда любопитството на хората и те отиват и гледат истински магични спектакли.
- Използвате ли уменията си в реалния живот?
- Да, аз лично - всеки ден. Понеже това изкуство ни учи как работи умът, как работи логиката, как работи мисълта... И когато научиш как работят тези неща и могат да манипулират вниманието на хората, успяваш да привлечеш внимание към себе си или да го насочиш към друга точка, когато не ти трябва... Наблюдаваш къде гледат хората, върху какво внимават, какво наблюдават, забелязват... Така може "да прочетеш" много неща. Още преди да си започнал разговора, виждаш какво можеш да постигнеш, да извадиш позитивното.
- Наричали ли са ви "мошеник" или "измамник"?
- Нонстоп! Чуваме подвиквания: "Мошениците идват. Ей ги, тия измамници. Пазете си портфейлите, часовниците..." В повечето случаи е на шега, имало е и по-агресивни подмятания, защото при някои хора егото е доста развито и не им позволява да се зарадват дори на магиите, които виждат. Нашето изкуство ги кара да се чувстват глупави и те започват да подмятат, да подхвърлят, да се заяждат... Но това "се лекува" с някой-друг магичен номер (усмихва се).
- Съществува ли все пак според вас магия или всичко е манипулация?
- О, магията съществува и още как! Магията е нещо много силно. Магията е енергия, а всичко около нас е енергия и вибрация. Лично според мен най-голямата магия е магията на живота. Като излезеш навън, и като видиш и знаеш, че всичко около теб е живо, ама всичко - дори и автомобилът има сърце, има кръвоносни съдове, всичко това е направено така, че понякога той има някаква форма на душа, нищо че е машина... Но като се огледаме в природата и видим как всичко е балансирано перфектно, от това няма по-голяма магия. Ние я живеем всеки ден, а не я усещаме. Приемаме я за даденост и се фокусираме върху някакви абсолютни глупости, които не ни правят по-щастливи хора. И ако се опитаме малко повече да виждаме магията във всекидневието, в живота, магията на сътворението на самия живот, ще живеем доста по-щастливо.

"Сече ли ти бързо мозъкът, може да се лавира"