Ало, работете!

Какво ли не бе съсипано след 1989 г. в тая държава. А земеделието е сред най-пострадалите сектори от икономиката. Животновъдство вече почти нямаме. Катастрофален е спадът в производството на български плодове и зеленчуци. Ядем си вносни, та ушите ни пукат. Основната част от млякото, преди да стигне до трапезата ни, е било на прах. Сиренето е с палмово масло, самоковските картофи вече не са като в онова време, сал едно жито остана, дето произвеждаме. Семената са повечето вносни. По данни на производителите семената за пипер например са 90% внос от Сърбия и Холандия. Нищо, че имаме фантастични родни сортове, тях кучета ги яли. Важно е да козируваме на ЕС и да пълним касите на големите чужди фирми. Причините за тази разруха са комплексни. Но освен, че родните псевдоуправници копаха гроба на българското земеделие, и много чужди интереси помогнаха. Кеф ти национални, кеф ти корпоративни.
След като посегнаха и на кривите краставици, еврочиновниците се опитват да затрият и прочутите ни розови домати. Не го казват в прав текст, но с еврорегламент искат да наложат задължителна сертификация на семената. Това е доста скъпа процедура и така любимото на българина "Биволско сърце" ще може да си го произвежда само баба не село. Като суши семе на вестник. То няма да стига до пазарите.
Тази приумица, с която обаче еврочиновниците защитават интересите на големите производители, все още само се дискутира. Въпросът е какво прави нашата държава през цялото това време. Защото, ако МЗХ и министър Десислава Танева, която иначе не пропуска да шета до Брюксел за заседенията на Евопейския съвет по земеделие и рибарство, не си свърши работа, и доматът и други родни благини ще бъдат просто една рядкост. За кого работите, господа управляващи?
Хубавото "Биволското сърце" и сега е "бутикова" стока, ама да не отиде и то в историята. Накъдето впрочем от години върви цялото българско земеделие.