Мъка

Отдавна ми е домъчняло за тайгата. Мъката идва, щом се появят първите признаци на пролетта. Те се чувстват във всичко: и в мекото скърцане на снега под краката, и в сдържаното мълчание на птиците, и в синевата на небето, и дори в шума на гората. Някак изведнъж, без вятър, тя почва да се вълнува, да шуми и изведнъж млъкне, сякаш обезкуражена от нещо. Тогава именно не ми е по силите да издържам безгрижния живот между четири стени. Иска ми се да се срещна с буря, със зверове, с километри, безброй километри непознат път. Влече ме към волните, мили на сърцето ми простори с боров въздух, с разпуканите брезови пъпки, с птичи гласове и дълги пролетни залези.

Григорий Федосеев