Ох, пате, патенце...

Мигрантската заплаха е факт. Приспивните мантри само отдалечиха часа на истината. Притисната, властта мина в настъпление. Панически, на два фронта. Оказа се в патова ситуация, защото ролята на посредника обикновено е най-оцапаната. Затова управляващите решиха да заложат на обяснителния режим - много приказки без конкретика и замазване. И вътрешната министърка Румяна Бъчварова бе изправена на амбразурата. "Златното пате" на премиера се оплете между васалническия манталитет и вредните за държавата ни евроатлантически предразсъдъци (стр. 2).
Държавната немощ, повяла от посещението на премиера в Турция, и зяпналите Му устенца към Меркел и Брюксел не са мерките, на които българите се надяват. Необходим е план - последователен и стабилен във времето, твърд, дори жесток, ако се наложи. Но най-вече наш, български.
Борисов и компания явно не разполагат с такъв. Колкото по-бързо властта признае, толкова по-добре. Колкото по-бързо коригира посоката на активните действия, толкова повече имаме шанс да не берем душа от мигрантския наплив. Иначе след три месеца Бъчварова пак ще констатира, че опасенията им са се сбъднали. Ние ли не разбираме? Да не мислят, че патки пасем.