Днес във Враца, утре кой знае къде

Врачанската областна болница е с 12 млн. лв. дългове и е пред фалит. Причините за това се точат от години и въобще не са новина - недофинансиране на клинични пътеки и големият брой неосигурени пациенти. Както са казва - днес във Враца, утре - във всички градове на страната. И колкото и министерството на здравето да успокоява, че фалити на болници няма, толкова повече те заплашват да се затъркалят като лавина. При този финансов недоимък е цяло чудо, че здравните заведения все още мърдат, че и лекарите в тях не са ги напуснали напълно. Защото липсата на пари удря и по лечителите, и по лечимите. По eдните - заради недостатъчното внимание и медицински грижи, по другите - заради собствения им хал със заплащане колкото да не е без хич независимо от ценза им.
Впрочем, какво да припомняме азбучни истини за нашия преход в здравеопазването, където министрите се сменят, но всеки следващ оплесква нещата още повече, изтъквайки като причина лошите си предшественици и неблагодарните пациенти. Като забравя собствената си некадърност. За неосигурените българи пък да не говорим - тези, които имат възможност да си плащат осигуровките, сума ти време вече като че ли бойкотират системата. Останалите ги мори немотия до шия и да искат няма как да плащат без работа и заплата. Дълго време се умува как все пак да се намери начин за здравни вноски от всички, но решение още няма, няма и що-годе смислени предложения от хората, оторизирани за събиране и контрол на вноските. Резултатът е ясен - солидарно плащат тези, които могат и искат, а другите, пак солидарно, се ползват от медицински грижи. И в това нямаше да има нищо лошо, ако осигурените имат достъп до пълно здравно обслужване и не се налагаше да доплащат солидни суми от джоба си. Това вече поражда и антагонизма между отделните категории пациенти. А от него не печели никой. Само се приспива нехайството на тези, които реформират Михаля...