Продажбата на Дипломатическия клуб е незаконосъобразна

- Г-н Статков, готви ли се поредна скандална продажба на Дипломатическия клуб в Бояна?
- Продава се не само той, а и други имоти частна държавна собственост от състава на "Агенция дипломатически имоти в страната" (АДИС). Засега все още няма скандал, а само обсъждане.
- АДИС не е ли в забранителния списък за приватизация?
- Точно така. Моето становище във връзка с АДИС е принципно. Искам да го разтълкувам по-широко и да поставя въпроси, свързани с управлението на частната държавна собственост и законодателното им решение.
Виждането за промяната в България, или т.нар. преход след 10 ноември 1989 г., не беше обмислено и конкретизирано. Бяха дадени само общи крайни цели - пазарна икономика и демокрация. Новата Конституция не регламентира ясно тези въпроси. В областта на принципите за развитие на страната бяха заложени и продължават да действат разпоредби за социална държава, за защита на интересите на гражданите и обществото, но същевременно в тандем с противоречиви принципи и разпоредби, извеждащи във фетиш частната собственост. Следвайки процесите на развитие на страната на основата на Конституцията след 10 ноември констатираме, че всяко правителство изграждаше собствена политика и променяше законите. Най-пагубното във всичко беше унищожаването на голяма част от държавната собственост.
- Как стана така, че нещо, което е в забранителния списък, се продава?
- Нормативният акт, който е основание за продажбата, е Законът за приватизация и следприватизационен контрол от 2002 г. В него се направиха значителни изменения във философията и в идеята кой да разрешава приватизацията, кой да бъде органът и какви да са процедурите. Но и тези промени не запълниха празнотите и създадоха противоречия с основните идеи, заложени в закона.
- Какви?
- С оглед преодоляване на корупцията се отиде на режим за разрешение на приватизацията главно от Агенцията за приватизация (АП). Отделно към закона се приложиха два списъка на дружества, решенията за приватизацията на които се вземат от НС по предложение на МС. Единият - за дружества и обособени части, решение за чиято приватизация или не се взема от НС след предложение на МС, и втори - за дружества със стратегическо значение за националната сигурност, при които се изисква МС да предложи и НС да приеме и стратегия за приватизация.
Практиката показа непълноти в закона. Имаше много примери на незаконно разпореждане с държавната собственост, в т.ч. и от областни управители. Затова се стигна до промяна на закона през 2010 г. - голяма част от имотите частна държавна собственост да се продават от централизирания държавен орган АП. Агенцията беше правилно структурирана, но обхватът на това, което тя трябваше да управлява като приватизация, до ден-днешен е ограничаван. Законът продължава да има пропуски.
Положителна беше промяната в закона през 2010 г., но тя не беше завършена и затова сме свидетели на случващото се тези дни с имоти частна държавна собственост, с които се разпорежда областният управител.
- Като продажбата на Царските конюшни ли?
- Да, и като тази продажба.
- А Дипломатическият клуб в Бояна?
- Дипломатическият клуб и другите продавани обекти, които са обособена част, попадат в едно тълкуване на промяна на закона от 2010 г., която за мен е двусмислена и в тази си редакция противоречи на основни идеи в действащия закон. Промяната позволява на АП сама да решава след предложения на органите за управление на дружествата и министрите като принципали за дружества с над 50% държавно участие и обособени части от тях.
- Кой в крайна сметка решава за Дипломатическия клуб?
- В случая има и практика от 2010 г. насам, с която не съм съгласен, защото чл.3, ал.3, т.1 на Закона за приватизация регламентира ред за дружества, които са в забранителния списък, и за обособени части от тях, да има предложение на МС и решение на НС. Същият казус обсъждахме и при процедурата за приватизация на "Товарни превози БДЖ" ЕООД. Промените в Закона за приватизация в чл.4, ал.1 и ал.2, даващи право на АП да реши процедурата за приватизация, са двусмислени и противоречат на чл.3 от същия закон. За мен е безспорно, че да, може да става дума за други дружества и обособени части, но не и за дружества и обособени части от забранителния списък. Тогава гласувах "против". Нещо повече - обърнах се към правителството и всички народни представители писмено. Подкрепиха ме само депутатите от БСП и накрая, след като процедурата беше спирана и подновявана по искане на принципала, стигнахме до това, т.г. министърът на транспорта да заяви: "По-добре е аз да си управлявам дружеството".
Категорично смятам, че законът изисква ред, различен от този, който се прилага. Когато сделката за Дипломатическия клуб се внесе за решение в Надзорния съвет на АП, ще гласувам "въздържал се" или "против", защото тя е незаконосъобразна от гледна точка на чл.3, ал.3, т.1 на Закона за приватизация, независимо от това, че предварителните финансови параметри са добри.
Още веднъж ще припомня развитието на конкретния проблем. АДИС до 2011 г. беше в забранителния списък. После депутатите го извадиха. Имаше дебати заради изискване на Виенската конвенция - дипломатическите представителства да са осигурени със сгради от държавата, която ги приема. Ето защо през 2015 г. дружеството е върнато отново в забранителния списък.
- Казвате, че законодателят е в основата на хаоса?
- Да. И конкретният пример показва, че се работи на парче, конюнктурно, без обвързаност на промените в законите.