Опазил бог!

Избутахме и тези дълги празници. Лишени от игривото публично присъствие на политиците, родните медии ни засипаха със статистика - колко се е изръсил българинът по празниците, колцина са яхнали колите и са хванали пътя към Бяло или Черно море, колко са катастрофирали и прочее черна хроника.
Същинският виновник за 4-дневната ваканция - Денят на независимостта, бе осветен от група историци и приповдигнати репортажи от театрални възстановки на събитието. Не ни показаха обаче как е била отбелязана светлата дата от държавната глава, която по това време се разхождаше из Ню Йорк. И все пак, нещичко за по-любопитните и пълзящи в интернет стана ясно. От трибуната на ООН главата е произнесла познатата ни от пет години реч, съставена от едни и същи словесни модули. Фактът, че каналите не й обърнаха много внимание, е разбираем - в нея нямаше нищо ново. За пореден път тя е била изречена на английски. И с този "родолюбив" похват на президента пътник сме свикнали.
По-впечатляващо е, че на официалната страница на президентството главата цъфна на фото със семейство Обама. Сякаш е изпратено на нацията за поздрав в Деня на независимостта: "Hellow Bulgaria!". На снимката двете "куци патици", както в Америка наричат отиващите си президенти - едната малка, другата голяма, стоят прегърнати в една и съща поза, килнали главици под един и същи ъгъл в една и съща посока, с една и съща широко озъбена безизразна усмивка. Те повече няма какво да ни кажат, не могат и няма смисъл. Тъй че който не е чул речта на председателя на републиката, не е изпуснал нищо. Но ухиленото семейно фото заслужава да се види.
Още едно събитие, което покрай празниците незаслужено мина почти незабелязано, бе речта на голямата "куца патица" от същата трибуна. Тя също несправедливо бе пренебрегната. Мнозина наблюдатели, включително на водещи американски и европейски медии, я нарекоха "лебедова песен", защото Обама повече няма да се появи пред тази аудитория. Трудно може да се открие друго самопохвално слово, изпълнено с толкова взаимно изключващи се тези, с толкова откровени лъжи и с толкова абстрактни брътвежи. На моменти човек може да си помисли, че афроамериканецът е объркал залата на ООН с амвона на някоя баптистка църква. Кой знае, може да е намислил да смени попрището си, когато напусне Бялата къща.
Словото, в което се преплитат разкаяние и проповед, трябва да се чуе или прочете: "През собствения си живот в нашата страна и като президент научих, че за нашето самоутвърждаване не е необходимо да принизяваме другите. Укрепването му може да става, като помагаме на другите да растат. Не, като се противопоставяме на другите, а чрез вярата в свободата, равенството и справедливостта... Вярата ми в тези принципи ме заставя да разчупвам рамките на моето морално въображение и да призная, че най-добре мога да служа на народа си и на собствените си дъщери, ако се стремя към благото и справедливостта за всички хора и всички деца, за вашите синове и дъщери... Това, в което вярвам, е: Всички ние можем да бъдем съратници на Бога!"
Тук е мястото човек да каже: "Амин!" и да се прекръсти. Голямата "куца патица" забрави, че осем години не е пропускал да изтъкне "изключителността" на САЩ и правото им да налагат правилата, по които трябва да играят всички. В края на мандата си главнокомандващият на най-мощната армия в света вече не си спомня кой разруши сума държави в Близкия изток и Северна Африка, че тъкмо той разпали т.нар. арабска пролет, че докато президентстваше, прародината му - Черна Африка, изпадна под терора на ислямистите, че тълпите емигранти от два континента заляха Европа. Сега лее сълзи по нещастниците и без капка свян призовава да бъдат посрещани с отворени обятия. Вместо "Нобел" за мир, трябваше да получи отличие за майстор на организираните от САЩ цветни революции, донесли само страдания. В ролята си на новоизпечен пастор той заявява, че Америка "не може да натрапва на други страни своята система на управление. Признавам, че не всички страни ще следват един и същи модел". Не заслужава ли медал за лицемерие?
С "лебедовата си песен" първият чернокож президент на САЩ искаше да остави за себе си впечатлението, което сам си е въобразил, че заслужава. Но от президент на големите надежди той се превърна в президент на изпарените илюзии и тоталните провали. Разбира се, дори от въображаемия амвон Барак Хюсеин не забрави да нарече Америка "сила на доброто" и да нахока Русия. Сякаш не бе чувал, че сума конгресмени и самата Хилари Клинтън вече признаха, че тъкмо Вашингтон е кръстникът на ИДИЛ. Отрече, че САЩ се намесват в съдбата на други народи и нямат никаква намеса в преврата в Киев, сякаш в небитието са отминали признанията на официални представители на Държавния департамент за 5-те милиарда долара, отпуснати за Майдана. Той не помни, че бившият му посланик в Москва Майкъл Макфол откровено заяви: "Америка финансира опозиционните сили в други държави". И тази страна, и нейните лидери ни се дават за пример. Опазил Бог!