Предизвестена смърт

В хоръра "Предизвестена смърт" всеки, който гледа една видеокасета, умира. Знае какво го чака заради телефонно обаждане, което го предупреждава, че има 7 дни живот. Филмът може да бъде чудесна алегория към кандидатпрезидентската надпревара, която ни чака. По-точно за предизвестената невъзможност на редица мераклии да превземат "Дондуков" 2. Вероятно остава само да чуят едно телефонно обаждане от онзи бивш кмет, който обича да решава въпроси по джиесема, или срещи на няколко очи в удобно за спортната му програма време...
Стари познайници обявиха мераците си за президентстване. Няма как да не забележим тенденцията в надпреварата внезапно да се втурнат хора, гравитирали или уж гравитиращи в лявото политическо пространство. Медии и социолози внезапно откриха, че народът обичал миналите в трета глуха Татяна Дончева и Красимир Каракачанов, а уж неполитически активният премиер от кабинет на БСП рязко се разграничи от хората, които преживяха много, за да го крепят на власт.
Кой има интерес от роене вляво, както и от издигането на обречени на неуспех кандидатури? За всички е ясно, че печеливш от подобно евентуално разпарчетосване на основния опозиционен поток е само и единствено ГЕРБ. Явно този път са решили да разнообразят подхода на машинациите, които извършват. Седят си тихичко и кротичко, гледат цирка вляво и си траят до последно кое "магаре" ще посочи този път Бойко Борисов.
А на килимчето при премиера идват уж върлите опозиционери. Сигурно миналата седмица Татяна Дончева случайно е попаднала в кабинета на Борисов и не е успяла да намери вратата 45 мин. Едва ли са си говорили за управленските й мераци, не, тя не е такава. Сигурно Ивайло Калфин не е споменавал пред коалиционното си приятелче несбъднатата си президентска мечта. Едва ли докато са ловували и празнували дружките му от АБВ са се оплакали колко скъпо може да струва една предизборна кампания. Пламен Орешарски сигурно изобщо няма познати, за да проучи настроенията на основните политически играчи и да прецени плюсовете и минусите от загубата на президентски вот. Въобще всички те са случайно стечение на обстоятелствата и никой не е притеснен от изненадващото решение на БСП да издигне за президент бившия шеф на ВСС ген. Румен Радев.
Предизвестени са основните партии, които имат шанс за финалния рунд в президентската надпревара - БСП и ГЕРБ. Гербаджиите упорито се опитват да ни убедят, че личностите нямат значение, докато БСП заложи на обратната стратегия. Случайно или не, май всички играят срещу БСП. Уви този път мантрата за комунизма не работи и по кандидата на социалистите се хврълят... пешки. Пешки, които осъзнават, че са обречени на неуспех, но продължават да мечтаят за царска корона. Явно им стигат и бонбони в синя опаковка с надпис "ГЕРБ".