Сирачета у дома

От няколко дни ГЕРБ тъпо и упорито се опитват да ни натрапят нова "майка на нацията". Но удобно премълчават, че точно те отдавна са ни превърнали в сирачета, лишени от родителска грижа. Поредното доказателство е налице и прозира от наредбата за уреждането на бежанците у нас.
Обичаме да се хвалим с гостоприемство, солидарност и съпричастност. Сигурно и затова генофондът в страната е толкова шарен. Никой не казва, че трябва да отблъснем грубо и безчувствено бежанци, които наистина се нуждаят от подкрепа в трудна ситуация. Проблемът е, че се правим на добри родители за чуждите хора, а съвсем сме забравили своите.
Казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Предлагаме на чужденците всичко - образование, осигуровки, медицински грижи, финансова подкрепа... И натрапваме нови отговорности на и без това задъханите кметове. Кой градоначалник ще хване за ръчичката млад български татко, дошъл да живее на село, и ще го заведе да си избере личен лекар? Защото разпоредбата предвижда подобни екстри за мигрантите. Кметовете трябва да осигурят и детска градина, забавачка и училище. Ако сте забравили - говорим за "слабо населени места", т.е. райони, в които училище и градина най-вероятно няма. Там и работа трудно се намира, но местната власт трябвало да мисли за интеграцията на бежанците. Колко кметове могат да си позволят подобна екстра за българското население?
Не знам коя точно е майката на нацията, но нейните сираци в държавата са много. Грижата за ближния трябва да започва отвътре навън, а не обратното. На рожбите български отдавна им писна да им казват "оправяйте се" и очакват към себе си ако не по-добро, то поне същото отношение като към чуждите.