Последен напън
/ брой: 228
Спомняте ли си как действаше навремето ЦК на БКП, когато искаше да създаде впечатление за масова подкрепа на някое свое начинание? Или когато трябваше да се "отстреля" някой неудобен комунист, който не следва "правата линия" на Партията? Ами мобилизираше "низините", откъдето с плам и жар се изливаха писма, декларации и призиви с "думата на народа". Точно по същия начин днес постъпва и управляващият ГЕРБ.
Партията на властта впрегна цялата мощ на институциите, цялата присъдружна медийна машина и цялата кохорта от подопечни НПО-та за своето оцеляване. Поисканата оставка на Бойко Борисов заради провала на българската кандидатура за шеф на ООН буквално разбуни държавата. Националното сдружение на общините в РБългария, което държи местната власт, която пък е напълно зависима от парите на държавата и от отпускането на еврофондове, светкавично излезе с позиция, в която "най-категорично се противопоставя на опитите за дестабилизация на страната". Същото сториха и от КРИБ - бизнес организацията на управляващите, която ни в клин, ни в ръкав се разтревожи от "вътрешнополитическо напрежение". Сега "повече отвсякога" България се нуждаела от "стабилност и предсказуемост", редят хората на Прокопиев и Домусчиев.
Самият Борисов видимо не е на себе си. Унижението му бие всички рекорди, защото Бокова не само се издигна до второто място в надпреварата за шеф на ООН, но и потвърди пред цяла България и пред света позорния гаф, сторен от неговото правителство с неудачната смяна с Кристалина.
Стигна се до смехотворното положение Борисов да се отбранява с язвителни махленски нападки срещу Бокова за "комунистическа фамилия" и представете си - да я обвинява в нахалство. За какво? За това, че напук на подмолната интрига срещу нея и фанфарните дитирамби колко велика била новата кандидатка на България, се самодоказа като безспорен професионалист. Обратно - позорното представяне на Кристалина Георгиева заби още един звучен шамар на Борисов и антуража му, което съвсем го извади от равновесие. Тук оправданието му залитна в друга посока: "Откъде накъде ще ни се вменява в дълг, че ние имаме вина за недоброто представяне. Направихме усилия... част от Европа казаха да пробваме с другия вариант — Георгиева. Никой не е казал, че тя ще стане генерален секретар".
При такава скандална ситуация, която нанесе огромна вреда на държавата заради неадекватното поведение на управляващите, да се мълчи или да си играем на криворазбрана "стабилност", би било престъпна безотговорност. Затова и исканията за оставка на Борисов, Митов, Кристалина са повече от естествени. Натискът върху кметове, предприемачи, върху други социални групи посредством шантажа с институциите обаче говори, че това е последният напън в битката за оцеляване на властта. А властта - това е Борисов, който от раз срути имиджа си на балансьор и Бащица. Това вече не е Той! Лъсна човек без чест и достойнство, неспособен да поема отговорност - каква отблъскваща безпомощност!