Осигуровките под въпрос при почасово заплащане

Преди въвеждането на почасовото заплащане трябва да има широк обеществeн дебат по отношение на осигурителния статут на хората, категоричен е Драгомир Стойнев, председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика. Минималната работна заплата има две функции - икономическа - да регулира най-ниското заплащане, и социална - да мотивира хората за труд и да могат те да посрещнат най-належащите си потребности, обяснява депутатът от Коалиция за България. Според него идеята за почасово заплащане измества дискусията за достойните доходи на хората. Стойнев е на мнение, че почасовото заплащане е добро за студенти и хора в предпенсионна възраст, но не и за хората, които се трудят на постоянен производствен процес. Той допълва, че ако става въпрос за трудова гъвкавост, почасовото заплащане е добро, но трябва да бъде много добре обмислено как ще се плащат осигуровките на хората. В противен случай не е изключено мнозина да получават по-малко и от минималната заплата.  
Въвеждането на почасовото заплащане не цели да отмени постоянния трудов договор, заяви икономистът Доброслав Димитров от ПГ на ГЕРБ. Според него реално не е проблем да се регламентира минималното плащане на час при запазване на осигурителните права. По думите му осигуровките, които се плащат на месец, в крайна сметка се обръщат в някакъв брой часове, така че чисто технически това не е невъзможно. Според него в момента и работещи, и работодатели са принудени да бъдат в сивия сектор, а ако почасовото заплащане се регламентира, ще имат възможност да го правят легално. Според него това ще отвори повече работни места, защото по този начин работодателят ще има възможност, когато няма достатъчно заетост, да намали часовете на работниците, вместо да прибягва до съкращения.
Почасовото заплащане ще се отрази добре на бизнеса, заяви Мика Зайкова, финансов експерт в КТ "Подкрепа". Според нея причината е, че ако хората бъдат наемани под 4 часа, бизнесът няма да плаща социални осигуровки и хората ще загубят осигурителните права. "Тежестите на кризата не може да ги носят хората на наемния труд, а точно това се случва в България", категорична е Зайкова.
В България е близо 10 пъти по-ниска средната часова ставка в сравнение с Германия. Според Зайкона проблемът не е в часовата ставка, тя и сега съществува, а в това, че е ниска. Това не дава възможност на хората да предложат на семействата си един нормален живот. Ако хората работят с почасово заплащане, те ще трябва да се пенсионират на 70-75 г. заради проблема с осигуровките, убедена е Зайкова.