Куче над кучетата

Спиро Стойчев

Значи, тоя Кольо от Игнатица, направо си зема раницата и пайдос. Ама защо? Защото много му знаеше лалата. Абе, немаше човек с кого да не се заяде. На тоя пушката му била от Балканската война, на оня трескутетната - сиреч колата, от Червенковско време... Или па се заяжда я с патроните, я с понудицата. Понудица е, значи, това, що човек си носи у раницата, манерката и прочие. Тя, я ракията била патока - да си миеш нозете с нея, я това що го е жената приготвила, не знам кво било. Абе току намираше маана и се заяждаше. Но най-много Борето, па и сите нас ни заболя, кога зема да се подиграва с кучето. Това куче Борето го беше купил съвсем на сериозно от един от Осиковица - Джако. А това, дека казваме, че сериозно го е купил, означава дето бая пари е дал за него. Та кучето - палаш. Ама нищо му нема на кучето, само дето е неугледно. Едно такова - клапесто и гуджо. Малко от опашката му я нема поради некакви причини.
Та заяде се Кольо от Игнатица с кучето, респективно (не я знам точно какво значи тая дума, ама я чух от Полковнико и я потребявам по езиков усет) с Борето. Абе сека събота и неделя това куче му е на устата и на мушката. Безпородно било и прочие. Залудо си дал парите Борето и прочие. Ама като сме прости - ние и Борето, и прочие... Оно и на кучето му дойде дохаки (до гуша), ама си вършеше, така да се каже, съвестно работата. Лаеше си, гонеше, заграждаше и прочие. Куче. Ловно куче. И селско. Ама повече селско.
Обаче Борето не изтрая и една събота се появи с едно чисто ново куче. С шарките му, с пострижката му и със снимка от некаква книга, за да ни докаже какво куче от порода и сой е купил. Ама ние си траеме, щото много у това куче нещо ни е познато. Обаче Кольо от Игнатица не трае. Та това куче, значи, било "върхът на кучетата". С него одили на лов царе и царици. И баровците. Това куче или, по-точно, тая порода кучета, имали и нюх, и усет. Абе порода над породите и куче над кучетата. И това ни го казва Кольо от Игнатица, дето и от кучета разбира, и от "кинология" - те тая дума и до днеска не я знам що значи, но и нея потребявам, щото усещам, че е свързана нещо с кучетата и най-важното - модерна.   
Обаче Борето си трае. И кога мина първата гонка и се сбрааме у кръчмата на Мария и тоя Кольо от Игнатица па почна да говори колко разбира от кучета и колко това ново куче на Борето и прочие... Е, те тогава Борето рече на Мария да даде чайнико с топлата вода и некакво пешкирче. И после... Ега ти майтапо!
Само подир малко, с половината от водата у чайнико, пред нас се появи онова куче на Борето, дето беше безпородно и прочие. Борето си трае. И ние си траеме, ама въртим глави откъде кучето, накъде Кольо от Игнатица. Та ние си траеме, ама Кольо от Игнатица не изтрая. Избели очите, позина за малко, па току тегли една (нещо там с майката) и нарами пушката и чантето. Он с чанте доождаше, като чиновник. Та нарами пушката и чантето и фана пъто. И по-добре. Ние и Борето, и кучето си останааме. Това си е! Факт!