"Фермата" и фермата

По телевизионните канали у нас се завъртяха какви ли не "реалити формати". Напоследък по БиТиВи върви "Фермата". Обаче и тая работа не е като оная... За мен всичките тези предавания, взети назаем или направо копирани от чужди телевизии, говорят за изчерпване на творческите възможности на родните ни сценаристи. Такива предавания демонстрират безсилието на телевизионерите да запълват смислено екранното време. Не могат ли авторите да се представят с оригинални, български предавания, които да са актуални, силни по съдържание, да са ярки с изразните си средства, с участието на наши умни, талантливи актьори, с които, слава богу, разполагаме? Не може ли действителният живот да присъства повече на екрана? Подобни предавания разполагат с много пари - направо с кошове ги раздават на участниците си! Произходът на тези финанси остава неизвестен за мнозинството от зрителите. А участници за такива предавания има много. Те са съблазнени предимно от печалбата и от възможността да се сдобият с лесна слава. Жалко най-вече за зрителите! Какво получава умният и интелигентният зрител от такива измислени и чужди на действителността ситуации! На какво се учат подрастващите, младежите ни от такива предавания, които, освен всичко друго, са и с доста съмнителни естетически качества. Но това е друга тема. За жалост днес в живота и в забавленията ни влезе порочната чалга. Наред с всичките ни трудности от икономически и политически характер, подобни "чалгаджийски" предавания съсипват морала ни, правят ни неспособни да отличим истината от лъжата, красотата от грозотата, чистотата от мръсотията. Промяната в нашата страна ликвидира кооперативните стопанства, а връщането на земята "в реални граници" направо унищожи родното ни земеделие. С големи усилия, с неимоверен труд имаме вече успешни фирми и ферми, които се крепят не толкова на държавните и "европейските субсидии" - пак наши пари!, колкото предимно на ентусиазма на упоритите си и трудолюбиви собственици. Че това е сегашната ни жестока действителност, е ясно за всички българи, които слагат на трапезата си повече вносни хранителни продукти, отколкото родни, произведени от наши ферми.
 На 7 ноември т. г. по БНТ2 беше излъчен документалният филм "Живот на село", чийто сценарист е Николай Янев, журналист от Телевизионния център в Благоевград. Половин час разказът беше за 38-годишния животновъд Славейко Илиев от село Стара Кресна, който сам отглежда около стотина овце и кози. Израснал в трудно детство, той е опитал да се реализира като овчар и в Гърция. Изкарал е там две години, но се е прибрал в родината, защото няма по-добро от край, където са твоите близки хора. За него това са двама възрастни бездетни българи, които са го отгледали, възпитали и изучили. На тях той е благодарен, помага им всекидневно. За него те са като майка и баща! Създал е сам, с подръчни средства, своята малка и скромна ферма, която храни неговото семейство с работливата му съпруга и трите им дъщери. В Стара Кресна семейството на Славейко е единственото с малки деца. Останалите 90 жители са пенсионери. Няма там училище, а църквичката е мизерна, макар че около нея са историческите останки на древно светилище. Но в нея Славейко се е венчал със съпругата си, там са кръстени и трите му деца. Голямото момиче на Славейко е вече ученичка. Бащата завежда и довежда със собствения си автомобил детето на училище в Кресна - всеки ден по 240 км. А през останалото време се грижи за стадото си - пасе животните, стриже ги, дои ги, продава млякото, от което се издържат. Съпругата му гледа къщата, градинката около нея, в която растат зеленчуците, грижи се за децата. Кажете, не заслужават ли тези наши фермери адмирации? Не заслужават ли повече грижи от страна на държавата такива съвестни и трудолюбиви граждани? Славейко си мечтае за модерна ферма, за повече животни, защото е натрупал жизнен и професионален опит. Но ще успее ли? Ще преодолее ли той всичките препятствия и трудности, които всекидневно се изправят пред такива стопани? Но това си остават нечути селски уроци, жалби по младост, както се казва. А сега да ги видим нашите телевизионни канали, които не се уморяват да търсят далеч от страната ни, далеч от нашите проблеми сюжети и разнообразни "реалити" формати. Направете ги тези предавания в РЕАЛНИ, в РОДНИ, В НАШИ условия. Отведете например вашите "герои" от "Фермата" във фермата на Славейко. Нека поне една седмица да живеят живота на Славейко! И да останат истински верни съпрузи, отговорни бащи и съзнателни български граждани. Не знам колко зрители са успели да видят филма за Славейко, но съм сигурна, че повече са тези, които са се забавлявали с измишльотините на телевизионната "ферма"! Това са двата варианта - истинската и телевизионната. В случая можем да перифразираме поета: "Две ферми, едната е излишна!"
Славейко е пример за нов българин, приел най-доброто от морала на православните ни традиции, съчетал го с изискванията на новото ни време, на новата ни пазарна икономика - с всичките й несъвършенства и жестокости. Но силата на земята може да ни върне желанието за истинска промяна и уважението към хляба. Струва си да опитаме, но не с токчета във фермата...