ХОМО НОВИС

Георги Коновски

Както обикновено, курсистите се появиха в залата с няколко минути закъснение. Уж все зрели хора – мениджъри, юристи, директори… Но несериозни.
- Може би – мислеше си Лина, – ако сами си плащаха курса, щяха преди поне десет минути да са тук“…
Но не… Курсът по английски беше по заявка на работодатели, които насочваха ценните си управленски кадри към изучаване на чужди езици. И учениците на Лина оценяваха ставащото според битпазарната икономика – щом ти не плащаш, значи не е ценно… Най-после насядаха, извадиха кой лаптоп, кой айфон, кой тетрадка. Според характера си…
- Днес – рече тя и се изправи – ще проведем интерактивна подготовка под надслов „В ресторанта“. Ще разиграем възможни сцени – официална вечеря, първа среща с чужди партньори, случайно запознанство…
Хората насреща й се раздвижиха. Подметнаха няколко особено остроумни според тях реплики – от предложение да проведат часа в заведението на партера до въпроси къде са напитките и ястията…
- За да не се бавим – каза момичето, – ще ви прочета кого в каква роля определих. Моля, разговорите да се водят само на английски, според етикета и нивото на партньорите…
И зачете. Тоя чужд инвеститор, оня главен готвач, адвокатката Карабелчева сервитьорка…
- Какво? – рипна ниската, смугла, с професионално изместен център на тежестта адвокатка – Абе, какво си въобразяваш…
Лина я гледаше стресната:
- Не разбирам…
- Не разбираш ли… Аз съм висшистка, завърших право в Суперсвободния ултрадемократичен междугалактически университет, а ти - сервитьорка…
Колегите й започнаха да обясняват, че това е упражнение, но Карабелчева беше изключила приемането на външни сигнали и не спираше речетатива си. По едно време до съзнанието й стигна мисълта, че май става дума за свободна игра, та намали темпото, а после рязко засече…
- … само упражнение… - промълви последните думи от защитата си Лина…
Оная я погледна. Наистина, защо да се разправя с някаква даскалица, обслужващ езиковите й познания, персонал? И без това беше благоволила да слезе до нивото на някакви курсове, та…
- Добре! – каза Карабелчева. – Но… Сервитьорка няма да бъда, това да е ясно. Аз ще съм собственичката на заведението и така, като хоби, понякога сервирам. Само понякога…
Играта на сериозно започна…