Високата вълна на "Брекзит"-а

Проф. Петко ГАНЧЕВ*


    В неделя, 4 декември, се състояха две политически събития в две от знаковите за ЕС държави - президентските избори в Австрия и референдумът в Италия. Световните медии реагираха различно на получените резултати. Някои - с пълно пренебрежение, а други - с очаквани оценки в съответствие с "парадигмата" (идейната позиция, задавана им от държавната политика или от медийния, икономическия и финансовия олигархат, определящ представите и политиките на държавите от Запада и васалните им източноевропейски и други територии).
Някои руски анализатори лансираха в медийното пространство впечатленията си от усилване на "центробежните" тенденции в ЕС и продължаващата вълна на "Брекзит"-а. Неотърсилите се от шока от тази "вълна", "тръмфирала" ги с победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, обявиха, че в Австрия е победил "либералът" Ван дер Белен (бившият лидер на "Зелените") с почти 53%. Други обясниха, че гласуването на референдума в Италия било "недоразумение". Какво "недоразумение"? На либералната представителна демокрация, по чиито правила преди повече от 80 години беше избран Адолф Хитлер, а само преди 5 години в хода на "Арабската пролет" бяха избрани в Египет "Мюсюлмански братя" - базовата структура, от която се родиха всички ислямистки, екстремистки и терористични структури на съвременността!
От доста години остро стои въпросът за "прелестите" на либералната демокрация, в съответствие с чиито правила във върховете на политическата власт попадат всякакви. Така, както стои въпросът за подмяната й с митологизираната "пряка демокрация" по подоблие на тази в Атина (ІV в.пр.н.е.) и Рим (ІІ-І в.пр.н.е.) с няколко хиляди "свободни граждани при съвременните градове и селища с десетки милиони население и модерни медии.


    Но не това е темата. А какво стана през изминаващата 2016 г. и какво можем във висока степен на вероятност да очакваме през настъпващата след по-малко от месец 2017 г. Верният отговор може да се получи, само ако се анализират обективните обществени тенденции.
Историята на човечеството като продължение на универсалната еволюция винаги се е разгръщала в различни варианти и опитите да се чертаят предварителни схеми са демонстрация на механичен подход към развитието на човечеството. Както в останалата Вселена, така и в човешката история действат фактори от различен характер и в отделни периоди напред излизат едни от тях, които задвижват цялата система. Прилагането на такъв подход позволява да се разбере същността на ставащото и генералните тенденции, които определят следващия период, "другото бъдеще".
Понятието "друго бъдеще", като различно от това, което по метода на екстраполацията очаква плоското и едноизмеримо мислене, въведе с книгите си "Шокът от бъдещето" (1970), "Третата вълна" (1980) и "Трусове във властта" (1990) големият американски футуролог Алвин Тофлър. И като реплика на неговата трета книга в края на 2015 г. написах статията "Трусове във властта (Какво да очаква човечеството през идващата 2016 г.?)" ("Съвременна глобална геополитика", София, 2016). В нея, продължавайки анализа на дълбоките тенденции на историческото движение на човечеството и конкретно тези през последния четвърт век след края на Студената война, написах, че през 2016 г. можем да очакваме, че бъдещият президент на САЩ ще бъде от Републиканската партия и че този президент ще бъде Доналд Тръмп. Пак там писах, че независимо от ходовете на брюкселските бюрократи и триковете на Дейвид Камерън "Брекзит"-ът ще се състои и Великобритания ще напусне ЕС. Псевдожурналистите и дежурните псевдоанализатори повтаряха своите мантри и оглупяваха собствените си народи. И... бяха шокирани.
Но няма край! Колко утопии, последната от които либералната, обявяващи край на историята, се провалиха. Историята се развива, процесите се разгръщат не в съответствие с повърхностните догматични представи на огромната част от

съвременните политици, които се оказаха лилипути

неразбиращи ставащото, непроумяващи ровенето на "къртицата на историята" (Хегел). И когато тя чрез някой (Фидел Кастро, Владимир Путин или др.), прозрял този ход, извика "Hier Rodos, hier springen" ("Тук е Родос, тук скачай" - от немски, б.а.), са изненадани и шокирани.
Както "Брекзит", така и победата на Тръмп, бяха по същество епизоди от разгръщането на новата генерална историческа тенденция. Която, отначало плахо, но постепенно все по-уверено заявяваше своето право на "другото бъдеще" в опозиция на налаганото от неолибералния глобален феодализъм бъдеще на човечеството. Неолибералният глобализъм започва своя възход в края на 70-те и началото на 80-те години като неоконсервативна революция, чието сърце стана монетаризмът, измътен в Чикагската школа на Фридман, и се развихри след края на Студената война (1991). Постепенно повалената и опозорена от Горбачов и Елцин Русия започна "да се съсредоточава в себе си" (Ал. Горчаков) и все по-решително при Путин да заявява за своето право на велика държава със свои интереси, място и роля в световната история. Все по-решително зад нея заставаше Китай. Европейските народи, ударени от тежката финансова и дългова криза - едно от следствията от политиката на неолибералния глобализъм, започнаха да се пробуждат и да заявяват своето право на свобода. Появиха се СИРИЗА, "Подемос", "Пегида", "Алтернатива за Германия" и т.н.
В същото време, губейки чувство за реалност, силите на неолибералния глобализъм предприеха нови безумни ходове след онези от предния век - "Арабските пролети", Гражданската война в Украйна. Така бяха събудени дремещите вулкани на исляма и нацизма. И тръгнаха милионите мигранти към разтворените обятия на либералната Западна Европа, газейки през границите и пространствата на най-слабите държави на ЕС. Опитите на неукротилите се адепти на неолибералния утопизъм в лицето на Обама, Меркел, Оланд, Камерън чрез ТТИП и СЕТА се провалиха. Паралелно вървяха санкциите срещу съпротивляващата се Русия.
За четвърт век възход на неолибералния глобализъм, смиващ националните държави и култури,

народите неимоверно обедняха

За сметка на това финансовата, икономическата и медийната олигархия натрупа нови милиарди. Oxafam, Международната организация на юристи от всички страни, обяви още през пролетта на 2016 г., че 1% от населението на Земята ще притежава богатства колкото останалите 99%. "Прекрасният свят", надминаващ патологичните картини на антиутопията на Джордж Оруел "1984", стана реалност. За сметка на това медиите в хор ревяха срещу всеки, дръзнал да се съпротивлява на този нов феодален порядък, лепвайки му етикета "комунист", "фашист", "нацист". Псевдожурналист със слава на "топ" нарече даже Доналд Тръмп "фашист". Реакция на примитив!
На този фон се проведоха президентски избори в България, в които победи подкрепяният от БСП кандидат ген. Румен Радев. Това също предизвика шок в дежурните по медиите политически псевдоанализатори. Гилдията от псевдожурналисти възхваляващи един "тъпоумен сървайвър" ("Форбс") като уникална личност и политик, довел България и народа й трайно до последното място в ЕС за времето на своето гаулайтерство. Тези сили както в България, така и в Европа, САЩ и по целия свят, няма да се примирят с поражението. И ще продължат битката с мръсните средства на политическите провокации, шантажа, примитивните обвинения, платените протести, подкупването на журналисти, политолози и социолози с лакейски манталитет. За тези цели са отделени десетки милиони.
Така че 2016 г. отминава с някои победи на силите на възхождащата генерална историческа тенденция. Тя иска не да спира глобализацията и интеграцията на човечеството, а да съхрани ролята на националната държава като институцията, която гарантира суверенитета на националното пространство и свободата на своите граждани. Да работи за запазването на техните традиционни културни ценности, формиращи националната им идентичност, и да отстоява равенството на своя народ с останалите народи по света.

Какво можем да очакваме през идващата 2017 г.?

* Въпреки хвърлените средства за разколебаване на "избирателите", гласували за Доналд Тръмп, те ще го подкрепят още на 19 декември и той ще встъпи в длъжност през януари. За разлика от бурния предизборен период, първите стъпки на новия американски президент ще бъдат много внимателни и балансирани. Той ще е постоянно във фокуса на своите опоненти както от Демократическата партия, така и от собствената си Републиканска партия, които ще го дебнат за конституционни грешки, за да му устроят импийчмънт. Постепенно ще преодолее и тази съпротива.
* Вече е ясно, че след изборите във Франция през 2017 г. новият президент ще се казва Франсоа Фийон. Фийон ще победи на балотаж кандидата на Националния фронт Марин льо Пен с помощта на социалистите, които отдавна са станали либерали.
* На предстоящите предсрочни парламентарни избори в Италия ще победят "Петте звезди" и "Северната лига", което за трети път в следвоенната история на Италия ще доведе до пълен погром на управляващите партии. Усилване на евроскептицизма и готовност за референдум за излизане от ЕС очакват италианците.
* Евроскептицизмът в ЕС ще се усили и след парламентарните избори в Австрия, на които ще победи Австрийската партия на свободата на Хофер. Традиционните партии на социалдемократите и консерваторите ще бъдат втора и трета сила, и само обединени със "зелените" биха могли да се надяват на канцлерския пост.
* На предстоящите през октомври избори за Бундестаг в Германия победители ще бъдат ГСДП заедно с "Левите и "Зелените, и те ще излъчат новия канцлер на Германия Зигмар Габриел. Така ГСДП ще овладее не само президентския, но и канцлерския пост. Партията на Меркел ХДС, въпреки нейното преизбиране на председателския пост и вероятно променяне на политиката й спрямо НАТО и Русия на 180 градуса, ще претърпи тежко поражение, което вероятно ще доведе и до разпад на коалицията й с ХСС.
* Трусовете във властта ще продължат и в България. На предстоящите парламентарни избори, въпреки триковете на Бойко Борисов да получи отново подкрепата на САЩ и ЕС, победител ще бъдат БСП и нейните партньори. Победата на левите сили ще е още по-категорична, ако Корнелия Нинова съумее да убеди съпартийците си да включат в кандидатдепутатските листи патриоти, съхранили своето име и авторитет през годините и издигнати от различни граждански движения. Тези движения трябва да организират своевременно своя Народен събор и да бъдат готови с инициативи за политически промени в българското общество.
* Координираните усилия на Русия и САЩ, както и на коалиционните им партньори, ще позволят да бъдат ликвидирани териториалните огнища на "Ислямска държава" в Близкия изток, но идеята за "Ислямския халифат" ще продължи да има свои последователи. Битката за бъдещето на човечеството като битка на ценностите и идеологиите за друг обществен порядък ще продължи. Тероризмът ще заплашва народите. И ще е един от големите глобални проблеми, наред с бедността и промяната на климата, с чието решаване новите лидери на човечеството ще трябва да се заемат.
*    *    *
През последните години реката на историята прави своя нов голям завой. И въпреки съпротивата на силите на неолибералния глобализъм, този процес ще продължи още по-ускорено през идващата година. Само онези политически сили и народи, които съумеят навреме смело да се впуснат в талвега на нейното най-силно течение и станат активни участници в похода на човечеството, могат да завоюват своето бъдеще.

* Авторът е председател на Геополитическия център Евразия - София