Съдебни неволи

Пореден скандал разтърси съдебната ни система. За пореден път на дневен ред излязоха крамолите, свързани с висшите ни магистрати. Стигна се дотам ръководството на едно от най-натоварените български съдилища да обяви, че подава оставка. Висшите ни магистрати обаче отново се опитаха да си намерят бушон - за проблемите в Софийския районен съд вина имал шефът му. За оплакванията му, че СРС е един от най-натоварените, за молбите за помощ - ни вопъл, ни стон...
Докато родните медии се вторачваха в драмите пред сградата на ВСС, Европейската мрежа на съдебните съвети реши да замрази статута на наблюдател на турския Висш съвет на съдиите и прокурорите в организацията за неопределено време. Ако сте забравили - на членовете на ВСС не им достигна кураж и решиха да пасуват по решението. Въпреки, че се очакваше турците да бъдат изправени на резервната скамейка. Всъщност това бе един от последните скандали, които разделиха родните съдебни кадровици. Страх лозе пази - ВСС чинно следва тази поговорка.
След по-малко от седмица предстои ЕК да излезе с поредния доклад за напредъка на българската прокуратура. Документацията за България по Механизма за сътрудничество и проверка ще бъде представен в края на януари, ще съдържа оценка за напредъка ни през последните десет години... А вместо положението на Темида у нас да се изяснява, изглежда сякаш нейната фигура все повече затъва в блатото на посредствеността, неяснотата и драматургията.
Депутатите ни се втурнаха да правят съдебни реформи, но май само затлачиха проблемите. Пред бъдещия ВСС сякаш стоят повече пропасти, отколкото безпроблемни визионерски пътеки. Важно е кой ще попадне в бъдещия съвет - настоящият шеф на СРС го каза - дано не е човек, на когото лесно може да се посочва с пръст! Да се надяваме, че във ВСС ще попаднат хора, на които им стиска да са неудобни, но законово прави. Не, Темида не трябва да е сляпа. Тя трябва да е непредубедена и права. И ВСС трябва да си го припомни!