Най-добре... танковете

На фона на огромната трагедия в Хитрино да гледаш авторското предаване на известния повече с репликата за танковете Евгений Михайлов "Минало несвършено" по телевизия Би Ай Ти е повече от непоносим мазохизъм. Но отново се подложих на експеримент. И не бях изненадан от безчувствието на влюбения в себе си автор. По време на всеобщата ни съпричастност и директните включвания по всички телевизионни канали от мястото на трагичното събитие отново трябваше с  Евгений Михайлов и госта му Георги Кушвалиев цинично да се връщаме към преживелици отпреди 27 години, когато на 8 декември младежи са чествали Джон Ленън и "Бийтълс". Да слушаме как ни говорят отново за забраната на минижупи и тесни панталони, за стригането на дългите коси... Докога ще продължава този телевизионен садизъм?
Животът ни дава житейски уроци, от които има нужда и това момче. Но то изглежда не иска и да чуе за това и ще използва даденото му телевизионно време, за да показва ленти от скромния си и еднообразен личен архив, да ни промива мозъците с неговите оценки за годините преди прехода. И само неговата гледна точка трябва да бъде приета, разбира се. И непрекъснато да ни припомня миналото като нещо, което няма да свърши в глаголното време на подобно предаване.
"Издислав" и "дупарата" на някаква певица ли са важното в този момент за зрителите? Авторите на предаването не се ли притесниха за трагедията? Как няма нищо светло и свято в изреченията на Евгений Михайлов! Как няма светлинка в тунела, където е зациклил авторът на "Сезонът на канарчетата"? Със секундите запис от "танковата касета" ли ще го запомним?