В България няма условия за мигрантите, твърди съд в Белгия
/ брой: 13
Условията за прием на мигранти в България са незадоволителни, се посочва в три отделни решения на съдия от Съдебния съвет за чужденците в Белгия. Според местните медии, цитирани от БТА, подобно становище създава прецедент в неизпълнението на политиката на ЕС в областта на убежището.
Според правилата на ЕС молбите на мигрантите за предоставянето на бежански статут трябва да бъдат разглеждани от държавата, от която те са влезли в общността. Белгийският съдебен съвет се е произнесъл по три отделни случая на непълнолетни непридружени афганистанци, влезли в ЕС от България. Тримата мигранти са подали молби за закрила в нашата страна. Българските власти са снели пръстовите им отпечатъци, както предвиждат процедурите. Според белгийската инстанция обаче афганистанските младежи не могат да очакват, че молбите им ще бъдат разгледани справедливо у нас.
Според решението на белгийските съдебни власти, младите афганистанци "в никакъв случай" не бива да бъдат връщани в България. Отбелязва се, че България е изразила пълна готовност да ги приеме обратно. Медиите определят случая като "странен прецедент", особено защото тримата афганистанци не попадат в описанието за "уязвими", а са здрави младежи.
През 2014 г. белгийският държавен секретар по убежището и миграцията реши временно да не бъдат връщани бежанци към България заради лошите условия в приемните центрове. Решението тогава бе свързано с призива на Върховния комисариат за бежанците към ООН ЕС да не прилага към България регламент, според който бежанците да бъдат връщани в страната, от която са навлезли в Европа.
В същото време председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че за пръв път в европейската история държави от ЕС не приложиха приети решения. Той отново критикува поведението на някои страни от ЕС, които не се съобразиха с въведените квоти за мигрантите.
В белградските паркове, разрушени къщи и изоставени складове пък живеят около 1100 мигранти. Мигрантите категорично отказват да се настанят във временни лагери в Южна Сърбия, защото, според тях, това е равносилно на "няколко крачки в обратна посока", а те все още очакват да продължат пътя си към Западна Европа.