В Долни Пасарел връзват устата на вълка чрез спазването на строги забрани

"В село Долни Пасарел "Вълчите" празници се спазват от 1 до 3 февруари. Знам от баща ми, че в някои години в селото са отглеждани до 15 000 овце и кози и около 5000 глави едър рогат добитък. Понякога те са ставали плячка на диви животни, в това число и на вълци.
"Вълчите" празници се спазваха стриктно от пасарелци. Жените не работеха нищо вълнено. През тези дни се обработваше конопът. От грубата конопена маса се приготвяше материал (маане) във вид на прежда за тъкане на черги и чували за земеделската продукция от жито, ечемик, овес и др.
Разказваха ни се страховити приказки за нападение от вълци на тези, които не спазват правилата през тези "вълчи" празници. Магията за "връзване устата на вълка е в спазването на следните забрани: не се отварят ножици, не се чука сол около огъня, не се споменава името на вълка, особено вечер, не се работят мъжки дрехи. Ако някой носи дрехи, изработени през това време, ще го нападнат вълците.
На последния от трите "вълчи" дни му казват "Кривио". Смята се, че господар на вълците е св. Мина."
Тази история и много други, които разкриват как се тълкуват и почитат българските народни обичаи и празници - от Игнажден чак до Димитровден, може да прочетем в книгата на Стойка Игнатова "Празници и обичаи в село Долни Пасарел, Софийско". Специални глави са посветени на сватбените ритуали, песни и наричания в селото през 30-те години на ХХ век, на пристануша - друг вариант на женитба, при който няма годеж и церемония по искане на момичето, на акуширането и раждането на децата, както и тяхното кръщаване, което е било задължително още в първата седмица от живота им, както и на един специфичен ритуал - молба за дъжд, наречен "Вай Дане ле".
Стойка Игнатова е родена през 1936 г. в с. Долни Пасарел в семейството на свещеник Велко и Добрена Михови. Работила е дълги години като библиотекар в читалише "Просвета" в селото. Ръководи самодейната фолклорна група към читалището. С участието на жители от селото и местното училище успява да съхрани и пресъздаде характерни местни обичаи като "Пиперенка", "Лазаруване", "Правене на подници", "Сватба" и др. Фолклорната група участва в множество предавания на националните радио и телевизия, в събори и фестивали на народното творчество. Има седем поредни участия в Националния събор на народното творчество в Копривщица, от които печели три златни медала и грамоти.
Тази книга е резултат от дългогодишната събирателска дейност на Стойка Игнатова в областта на местните обичаи и традиции и нейната любов към народното творчество.