Нормалност

Служебният министър Николай Денков и председателят на БАН Юлиян Ревалски се договориха двете институции да изработят заедно Националната стратегия за научните изследвания. Нищо по-нормално от това. Държавното ведомство, отговарящо за науката, и хората от водещата научна организация у нас, които правят науката, да се хванат за ръце и да създадат най-сетне нещо читаво за полуубития сектор на знанието в България. Обаче тази нормалност няма как да не ни прави впечатление, защото в последните 7-8 години се нагледахме на нещо съвсем друго - властта спуска нефелни и сбъркани стратегии, планове и закони; учените възразяват, протестират и излизат на улицата; накрая "отгоре" властта силово им натриса каквото си е намислила. После Терминал 2 отчита засилен поток на интелект, възседнал куфари и такъми.
Виждаме сега един друг тип на поведение, който е нормален, но забравен у нас. Първото нещо, което прави един министър - служебен и уж за малко, е да се срещне с тези, за които работи и които са компетентни по това, което се работи. А помните ли какво викаше Дянков, "слънчицето на Борисов"? Викаше, че един министър не трябва да е от бранша, понеже щял да го защитава. От какво да го защитава, бе хора? От фискалната стиснатост на Дянков и от либералната финансова философия на ГЕРБ да се разпределя чрез бюджета все по-малък процент от БВП. Т.е. за образование, здраве, наука и пр. да се дава все по-малко. Така се сринахме до дъното на Европа. А вчера какво чуваме? Важно било постигането на целите на научната стратегия (както и на всяка стратегия, впрочем) да бъде обвързано с финансов ресурс! Е, нормално е при това положение човек да се надява, че нещата може да тръгнат в правилна посока. Ха, дано!