Заев и Ахмети може и да се разберат

Лидерите на Социалдемократическия съюз (СДСМ) Зоран Заев и на Демократическия съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети проведоха тричасова среща в централата на ДСИ в Мала Речица, край Тетово, в Западна Македония. Повечето различия между СДСМ и ДСИ са преодолени.
"СДСМ желае да се намерят конституционни решения. Не трябва да се стига до излизане извън рамките на Конституцията. Ако имаме различия, ще отложим с 6 месеца решенията, ще има дебати и гражданите ще решат", каза Заев и съобщи, че веднага ще предаде подробностите от разговорите на експертите от партията, които са водили преговорите с ДСИ.
"В крайна сметка накрая ще видим дали ще има или няма да има подписи. Аз съм този, който чака подписи, но няма да пипаме Конституцията. Мога да кажа, че сме много близо до постигането на споразумение... ДСИ на няколко пъти също каза, че се търсят решения в рамките на Конституцията. При преговорите търсим решения, които са в рамките на Конституцията", каза още Заев.
Конституцията на Република Македония гарантира използването на албанския език.
"Тези дни ще свикаме заседание на ръководството на Демократическия съюз за интеграция, на което ще вземем важни решения за албанците", това каза от своя страна лидерът на ДСИ Али Ахмети след срещата си със Зоран Заев. "Мога да кажа, че нямаме големи различия със СДСМ относно предложението ни за използването на албанския език", добави Ахмети, който говори на албански език и нямаше превод за македонските журналисти.
Според Заев по време на срещата не е ставало дума за предаването на необходимите депутатски подписи за получаване на мандат за съставяне на правителство. ДСИ и СДСМ обсъждали само въпросите, по които имат различия, а експертите ще търсят общо решение.
СДСМ и ДСИ водят интензивни преговори след като Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ на 28 януари върна мандата на президента Георге Иванов за съставяне на правителство. Основният въпрос, който дискутират ДСИ и СДСМ, е искането на албанските партии за превръщането на албанския като официален език на цялата територия на страната. След като Груевски върна мандата, президентът Иванов проведе консултации с парламентарно представените политически партии и съобщи, че ще връчи мандат на този, който му гарантира, че има подкрепата на поне 61 депутати в 120-местния парламент в Скопие.
Албанската платформа има превантивен характер. Тя има за цел да изпревари преброяването в Македония, което може да разкрие, че албанците са около 16% от общото население в страната. Това ще постави под въпрос Охридския договор и всички конституционни промени, които бяха взети на базата на това споразумение от 2001 година. Това пише в уводната си статия македонският в. "Дневник" по повод т.нар. "Албанска платформа", която предвижда въвеждането на албанския като официален език на цялата територия на страната, както и промяна на държавните символи на Република Македония.
Според "Дневник", ако СДСМ на Зоран Заев приеме тази платформа, дори и след това да бъде извършено преброяване на населението, което да докаже, че албанците са под 20%, това няма да има значение, защото албанците ще бъдат третирани вече като равноправен народ и ще може, когато си поискат, да се отцепят от държавата. Ако обаче първо има преброяване, тогава албанските партии ще трябва да търсят подкрепата и от останалите общности, преди всичко от македонската, за да запазят правата, получени от Охридския договор. Те ще бъдат поставени в защитна позиция и няма да може да рекетират, както правят в момента, се казва в статията на "Дневник".