Нищожен процент от завършилите педагогика стават учители

Подготовката на учители в България се оказва истинско недоразумение. Според данните на рейтинговата система на висшите училища студентите, които в последните години се обучават в професионалните направления "Педагогика" и "Педагогика на обучението по...", са около 20 000 и напоследък се увеличават. Дипломират се всяка година около 2000 души в тези две направления. Педагогика съществува в 8 висши училища, а "Педагогика на обучението по" - в 10.
В същото време НСИ отчита, че броят на учителите в общообразователните училища, които са под 25 г., се запазва трайно около 300-350 - от общо над 45 000 педагози. През учебната 2015/2016 г. учителите в общообразователните училища са 45 288 и от тях най-младите до 25 г. са само 358. Къде са останалите 1640, които получават диплома всяко лято? Ами, навсякъде, само не в училище.
Пак според рейтинговата система от младежите, които завършват в направление "Педагогика на обучението по" за последните 5 години едва 46,28 % се реализират на пазара на труда на позиция, която изисква висше образование. При това безработицата при завършилите това направление е ниска, което означава, че повече от половината дипломирани се наемат на работа, която не изисква висше образование. Тогава за какво изобщо държавата е давала пари за обучението им в университета? Малко по-добра е ситуацията при завършилите "Педагогика" - от тях 73,30%  са на работа за висшисти. Дори по груба сметка излиза, че около 1200 дипломирани педагози всяка година се хващат на работа за висшисти, но също не отиват в училище.
Едно обяснение е, че средният доход на реализиралите се на някаква работа педагози е около и над 750 лв., докато начинаещ учител в училище получава заплата 660 лв., при това с увеличението от 1 януари т.г., за което ще стане дума по-нататък. По-вероятното обяснение обаче е, че младите просто гледат да грабнат някаква диплома, която да им даде повече възможности да се хванат на работа и да растат на длъжност и на джоб. Но изобщо

не желаят да влязат в класните стаи

където натоварването е огромно, отговорностите са много, дисциплината е никаква, а за агресията от страна на родители и деца медиите говорят всеки ден. Пък и отдавна не е престижно да кажеш, че си учител.
На този фон синдикатите неведнъж са предупреждавали, че недостигът на учители вече е значителен и че след още няколко години просто няма да има кой да обучава поколението. Според данните на НСИ през миналата учебна година учителите на възраст 55-59 г. - т.е. тези, които още не са в пенсия, но им предстои да се пенсионират, са 9234. Над 60 г. пък са други 4214 педагози. По-добре за психиката е да не си представяме каква ще е картината след още 5 години.  
Колкото до увеличението на заплатите в средното образование, то все още не е факт. Закъснението министърът на образованието Николай Денков обясни със задължителната процедура по обществено обсъждане на правителственото постановление. Преди два дни лидерката на Синдиката на българските учители Янка Такева изнесе данни, че миналата година са се пенсионирали 9000 учители, но 6000 от тях са били върнати на работа, защото просто няма хора, които да заемат местата им. В по-малките селища липсата на учители се компенсира с наемането на преподаватели без педагогическа правоспособност и това не е повод за радост в ХХІ век. На много места липсват учители по чужди езици, по математика, по информационни технологии, както и начални учители, алармира Такева. Във Варненска област например в началото на учебната година са се търсели около 300 начални учители. По думите й в цялата страна учителите по френски език са... 46. Естествено, завършилите френска филология в университета дори не помислят да преподават в училище. А иначе новият училищен закон, приет миналата година, казва, че всяко училище щяло да предлага избор на учениците за избираемите предмети. Това не е виц, ами си е направо за плач. Защото всякакви приказки за еднакво качествена образователна среда за всички деца в страната са само празен лаф

за замазване на очите - нашите и на Брюксел

Да не говорим, че широко прокламираните увеличени учителски заплати, все още не са факт. Минималният праг от 660 лв. и правила за заплатите нагоре по длъжности бяха договорени с анекс към колективния трудов договор в средата на декември 2016 г. Но с делегираните пари на всяко училище, определен с бюджет 2017, това няма как да стане. Поради което директорите още не са започнали да плащат онова средно 10-процентно увеличение, което бе договорено. Служебният министър проф. Николай Денков обясни пред БНР, че увеличението ще бъде получено със задна дата, а забавянето е, понеже необходимият според новия закон стандарт за нормирането и заплащането на труда не е приет още (още при приемането на натрапения от ГЕРБ закон бе ясно, че са нереални сроковете за изработването на предвидените в него подзаконови актове). В момента наредбата за стандарта е на етап проект, който МОН обяви за обществено обсъждане до 16 март. Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" обаче съобщи, че на 8 февруари служебният зам.-министър Мария Гайдарова, отговаряща за средното образование, е изпратила писмо до регионалните управления, кметовете и директорите на детски градини и училища, с което обяснява, че въпреки липсата на стандарта, няма никаква пречка незабавно да започнат формирането на новите заплати, като ги включат във вътрешните правила на всяко училище. Гайдарова уверява, че парите ще бъдат изплатени със задна дата от 1 януари т.г., след като служебният кабинет приеме постановлението за стандарта за нормирането и заплащането на труда.
По отношение на педагогическите направления във висшите училища предстои промяна, която ще се почувства още с приема тази година, както обещаха от МОН. Нов Закон за висшето образование все още няма, но с приетата Национална стратегията за сектора бе въведено понятието приоритетни специалности. Приемът във вузовете тази година като цяло ще бъде намален, понеже вече всяка година остават незаети по 10-15 000 места за първокурсници. В приоритетните специалности обаче бройките за прием няма да се намаляват, независимо дали има кандидати и независимо от качеството на преподаване в различните висши училища, което ще се определя по направления главно по показателите на рейтинговата система. Педагогическите специалности са включени към приоритетните именно заради очертаващия се много сериозен недостиг на учители в държавата.
Тук обаче се връщаме към казаното в началото. Проблемът е, че дори да се намерят желаещи да учат педагогика и местата за първокурсници да бъдат запълнени, това всъщност

не решава по никакъв начин основния проблем

- дипломираните педагози не желаят да работят в училище. На практика държавата ще издържа обучението им, но няма да получи необходимите й кадри в сектора на образованието.
Всичко това означава, че МОН трябва да вземе наистина спешни мерки за реално насочване на абсолвентите по педагогика към учителската професия. Преди години в Австрия например проблемът бе решен с целево държавно осигуряване на тройни заплати в течение на три години за завършилите с отличен успех висшисти от всички специалности, ако постъпят на работа като учители. Както заявиха представителите на австрийските учителски синдикати при свое посещение в България преди 6 години, много от наетите по този начин учители са останали да работят в класните стаи и след изтичането на 3-годишния бонус. А паралелно е повишено и качеството на средното образование, понеже мярката се е отнасяла за отличниците от университетите. Опоскана България едва ли може днес да си позволи подобно финансиране, но това не пречи да се мисли в посоката на подобна философия.
Обикновено, когато се говори, че държавата дава пари за образование, а след това подготвените вече специалисти или заминават за чужбина, или не работят по специалността си, се появява предложението такива специалисти да връщат на държавата парите за обучението им. За повечето професии обаче тази идея се сблъсква с непреодолимия аргумент, че държавата не е в състояние да осигури работа на завършилите, не може да принуди и бизнеса да ги наема, поради което няма как да им наложи финансови берии. За учителите обаче, които са необходими в общинските и държавните училища, такъв вариант е съвсем допустим. Може да е просто една от стъпките, но нали отнякъде трябва да се започне, ако искаме в България да остане някакво образование.
Но основният проблем, по който обсъждането отдавна е закъсняло, е, че

няма как да се иска единствено от МОН

да реши проблемите на трудовата заетост, пък било то за сектора на образованието. За тази работа е необходима държавна политика първо за рязко увеличаване на публичните средства за образование като процент от БВП и второ, за включването на всички ведомства и на бизнес сектора в усилията, както и национално съучастие  като цяло. Далеч съм от наивната мисъл, че може да се върне възрожденският порив на богатите българи да спонсорират и издържат масовото училище. Но държавата може и в днешното "пазарно" време да потърси начини за активиране на интереса на икономическите играчи към спасяването на българското училище. Ако щете - дори чрез въвеждането на сериозни данъчни облекчения и други стимули за спонсорите на училищата - мярка, която е предлагана много пъти от левицата, но винаги е отрязвана със свиреп хъс от финансовото министерство. По данни на БТПП само 4% от работодателите в близките години ще имат нужда от филолози. Но от учители имат нужда държавата и нацията.
 Ако обаче продължим да спим и да си затваряме очите за кадровия погром, който ни чака в образованието, много скоро учителите не само по френски, но и по останалите предмети ще бъдат записани като изчезващ вид в някоя Червена книга. И тогава МОН и правителствата ще се освободят най-сетне от тегобата да пишат образователни стандарти и да правят каквото и да било. Няма да има за кого.