"Притаените мигове" на Георги Йорданов видяха бял свят

          
В ръцете на читателите е сборникът "Срещи" - книга първа от поредицата "Притаени мигове" на Георги Йорданов, издание на "Захарий Стоянов" и "Светулка 44 АТЕНЕЙ". На българите от предишното и днешното поколение е добре известно, че авторът на "притаените мигове" като държавник и носител на обществени отговорности и най-сетне като авторитетен посланик на родината в чужбина, умееше да печели приятели. Като модерен човек той носи в сърцето си посланията на добрата воля, които раждат приятелства. И за тях разказва в книгата си "Срещи", макар заглавието й да не е наситено емоционално, дори е непретенциозно, но още от първите "срещи" - а те са с акад. Дечко Узунов, ген. Владимир Стойчев, Владимир Василев... - читателят вече се убеждава, че  встъпва в богата галерия, в която са представени именити български творци, световни светила в областта на художествената култура, едни от най-влиятелните политически лидери на нашето време. И "разглеждането" на тази галерия носи както естетическа наслада, така и много познания, за което заслуга имат както грижливо запазените спомени, така и ерудираността на автора. И както подчертава писателят Петър Анастасов, "в срещите на Георги Йорданов, описани в тая книга, има благородство, доброта, алтруизъм, мъдрост... Тук е вплетена не само благородна творческа енергия, не само висока гражданска отговорност пред мисията на честното слово... В книгата по убедителен начин възкръсват и ни милват спомените от едно несправедливо обругано време, толкова различно от негостоприемните и мрачни пространства на днешното му смръщено превъплъщение."
Знае се колко е голям приносът на Георги Йорданов да бъдат приобщени към националната кауза талантливи творци с неувяхващ принос към българската духовност. Повярваха на безкористните му намерения и идеи, приеха подадената им ръка и станаха негови приятели такива корифеи на българската художествена култура като Владимир Василев, Константин Константинов, Атанас Далчев, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Никола Фурнаджиев, Дора Габе, Борис Христов, Николай Гяуров, Панчо Владигеров, Филип Кутев, Дечко Узунов, Георги Джагаров, Николай Хайтов, Дамян Дамянов, Емил Чакъров, архитектите Никола Николов и Александър Баров. И още: световноизвестните Херберт фон Караян, акад. Дмитрий Лихачов, акад. Юрий Григорович, проф. Джон Атанасов... В книгата има документални разкази и за Франсоа Митеран, Индира Ганди, Хелмут Кол, д-р Арманд Хамър. Удивителни са и срещите с акад. Ангел Балевски и проф. инж. Иван Попов, с проф. Саша Попов и проф. Кирил Стефанов, със знаменосеца на София Ради Кузманов, със Стефан Гецов и Въло Радев и с още много други. Но в повествованието авторът се опитва да остане зад кадър, пестелив и скромен е за своята лична роля в тези срещи, целта му е да открои личността на човека, за когото пише, и го прави по убедителен начин. Още повече че често залага на най-сигурния коз - документа, бил той в епистоларна форма или произнесено слово, протокол от научна конференция, стихотворение с посвещение, цитат от художествено произведение или автограф. Понякога документалността има по-силно въздействие от набора от красиви думи, и въздейства повече от тях. И все пак "Срещи", макар да представлява гелерия от именити образи, има и характер на книга изповед. В нея чрез срещите и приятелствата откриваме вълнуваща биография, в която триумфира клетвената отговорност пред съдбата на българския народ и любовта към Отечеството.