По евровелоалеята

Сава Кръстанов

Странен предизборен сън сънувах: „Наш Бойко на предизборно събрание в Гърми дол.“ Значи гърмидолци тръпнат в очакване. На площада е половин село. Всеки момент се очаква да пристигне бившият премиер на предизборна среща. Гърмидолският кмет  е стар приятел с него, играли са футбол заедно. В кабинета, на стената зад бюрото му, има снимка - двамата един до друг, по екипи.
- Идат, идат! - чуват се гласове и множеството се люшва като развълнувано море.
Колоната се води от черен джип, шофиран лично от бившия премиер. И ето, щом той стъпва на площада, оркестърът засвирва тържествен марш. Мимето, кметската секретарка, облечена в народна носия, пристъпва грациозно и бившият премиер без да се двоуми я разцелува. После с добре отработен жест отчупва от погачата, топва го в солницата и отхапва. Предварително подготвена група от кметски служители, го приветства с възторжени ръкопляскания. Кметът се приближава и в прегръдка стил Бойко - Меркел, е запечатана за поколенията от няколко любители фотографи.
Двамата влизат в читалищния салон и в настаналата блъсканица, незнайно как, на първия ред се оказват гърмидолските зевзеци дядо Киро и дядо Миро. Хората още се суетят около столовете, когато бившият премиер стъпва на сцената и хваща здраво микрофона, сякаш Корнелия Нинова иска да му го дръпне.
- Настанаха трудни времена.Искат да ни управляват политици, които могат само да говорят. Те никога няма да направят това, което ние направихме и ще правим, като дойдем отново на власт. Познатата група служители в кметството отново го приветства с бурни ръкопляскания.
- Ние, разчитаме - продължава той, - на вашия глас, да ги пратите завинаги задния двор на историята.
Този път аплодисментите са продължителни. Бившият премиер отпива глътка вода и патетично продължава:
- Има недоволни от мен, за какво? От това, че ви построих магистрали, от това, че вкарах в страната милиарди лева от еврофондове. От това, че спрях контрабандата.
- Ама сино каза, че на Женския пазар у София всеки ден продават контрабандни цигари, двойно по-евтино.
Това е дядо Киро, събранието се умълчава, но Бойко се прави, че не го чува:
- Вкарах в ред обществените поръчки и спрях корупцията!
Дядо Киро пак се обажда:
- Сино каза, че винаги едни същи фирми, се твои хора, печелят обществените поръчки.
Ораторът пак не чува.
- Да вземем вашето село. Построих ви евровелоалея. Санирах ви Лятното кино. Направих ви връзката с магистралата. Построих паметник на репресираните от комунизма…
- Тук повече са пострадалите от фашизма!
Това вече е дядо Миро, но бившият премиер, все едно нищо не чул, продължава да изрежда къде, какво е направил. Когато свършва, кметът взема микрофона, благодари му за направеното и пита за  въпроси. Като вижда, че един от дядовците иска думата, за малко да му призлее.
- Защо се разведохте и веднага искате отново да сключите брак!
Залата зашумява като пчелен кошер.
- Разбирам, че става дума за оставката, и за пореден път обяснявам: “Аз и Де Гол сме хора на честта. Единствените, които доброволно се отказват от властта. Така ще проверя волята на избирателите!“
Сега  и дядо Миро се изправя:
- Бе как така ще си оставиш жената само да провериш кво ще кажат комшиите, бе, Бойко!
Тук нервите на бившия премиер не издържат и той се обръща към кмета и забрави, че държи микрофон в ръцете си, казва гневно:
- Така е, когато допускаме навсякъде да се намесват комунисти, вместо да ги лустросаме завинаги!
След тези думи силно ядосан, като истински централен нападател, той си пробива път с лакти, яхва джипа и отпрашва по новата евровелоалея, към София ли, към Брюксел ли, към Банкя ли - никой не разбра..