Амбасадна агресия

Турция не се намесвала и не влияела на вътрешните работи "на която и да е държава", разбирай България. Подобни твърдения били "необосновани, неверни, манипулативни и изкривяващи фактите", а българското политическо ръководство трябва (!) да промени начина на говорене за Турция и "да прекрати тази лудост" в името на двустранните отношения... Това разбрахме от участието на посланик Сюлейман Гьокче в сутрешния блок на Нова телевизия вчера.
Зад цялата тази фасадна "дипломатичност" на г-н амбасадора прозира неприкрита агресия. И дори тонът му си струва да бъде коментиран. Защото е недопустимо за един посланик да размахва пръст по назидателен начин и публично да оскърбява като "лудост" загрижеността на българското общество и държава за националната ни сигурност. Най-малкото поради факта, че не се изказва в лично качество по междудържавни въпроси.
Инак, можем да му припомним многобройни случаи за намесата, и то в много посоки. Като се започне от финансирането и пропагандирането на партията на Местан в родината му, неговите посещения в посолството, и се стигне до Петата колона на Турция у нас, състояща се от соросоидни медии, политически марионетки като Плевнелиев, Паси, Евгений Михайлов, Коритаров, отделни платени интернет тролове... Или за "модерните" университетски професори, които пренаписват българската история, измислят помашки етноси и определят 500-годишното робство едва ли не за период на идилия и хармонично съжителство. Да му припомним цялата пропагандна война за противопоставяне между балканските православни държави.
България най-малко има интерес от изостряне на отношенията с Ердоганова Турция. Но така, както нашите посланици и държавници не дават съвети за кого и как да се гласува у комшиите, камо ли да оценяват състоянието на демокрацията и гражданските свободи там, така страната ни е в правото си да изисква спазване на взаимното уважение и да отстоява интересите си.