Един обикновен ден?

Вижте първите страници на повечето национални вестници от вчера - ако неочаквано сте паднали от Марс, няма и да разберете, че в този ден цялото човечество чества Победата над най-голямото зло в историята - фашизма, чиято мания да завземе и "прочисти" цяла Европа доведе до над 60 млн. отнети човешки животи. В навечерието на святата дата пък по БНТ тръгна немски сериал за благите американци и зверовете руснаци в разделена Германия след войната. Вечерта пред самия 9-ти пък телевизията отпочна английски филм за победителите британци, които създали дубликат на нацистките шифри "Енигма", разкодирани преди това от поляци. Познавателно, само дето няма общо с победата над Хитлер. А в същото време цяла Западна Европа празнува Деня на Победата. С георгиевски лентички, впрочем.
Представете си, че преди две вечери на един от най-големите площади в Берлин десетки хиляди германци пяха съветски военни песни заедно с руския хор на Турецки. И си отговорете може ли това да се случи в България днес? В същата България, която допреди 27 години минаваше за най-верния съюзник на СССР. И в която и днес 90 на сто от населението чества празник на Победата, различен от този на властта.
Ще кажете, че повечето медии вече са частни - каквото искат, това си пишат. Такава е нормата. В това е проблемът - че раболепието и овцедушието станаха норма. Май само в България, понеже в останалата Европа има национални норми, с които националните медии се съобразяват, дори частните. 
Добре поне, че Румен Радев отсрами вчера България, като поздрави руския си колега Путин и отдаде почит към загиналите руски воини, спасили света от фашизма. Поне се видя още веднъж, че у нас вече има президент и че може да се произнася нормално думата Русия без самоволно пълзене пред задокеански "началници".