Накъде, не откъде, сме тръгнали е важно!

Всеки ден из медии и фейсбуци се жалваме за обезграмотяването и обезбългаряването на младото ни поколение, за неграмотността в училище, за непознаването на българската история, за скучното преподаване в клас, за неразбираемите учебници... А колцина правят нещо реално срещу това? Има обаче все още сърцати българи, които, запалени от родолюбива идея, влагат сърце, ум и сили за Истинското.   
С поднасяне на венци и с преглед на строевата и патриотичната песен тръгна вчера в Тутракан 32-ият поход "По пътя на четата на Таньо войвода". Тази година в него участват 450 ученици от цялата страна. Неизменно от 1985 г. походът тръгва на 30 май от Тутракан към Пожарево, минава през Антимовото ханче, селата до Свещари при Исперих, през резервата Воден, селата по пътя към Попово, за да стигне на 2 юни до местността Керчан баир при с. Априлово, където е убит Таньо войвода. Отначало са го правели местни туристически организации, а от 1992 г. го организират юристът, учителят, краеведът Борис Илиев от Свещари и основаното от него културно-просветно дружество "Родно Лудогорие". От няколко години председател на дружеството е д-р Анатолий Кънев - прекрасен стоматолог, който често е и спонсор на проявата и забравя за зъболекарския си кабинет, щом стане дума за българщината.
Походът винаги се превръща в празник за всяко селище в Лудогорието, през което минава колоната. Спира на мегданите, при всеки паметник на българин, загинал за родината. "Добросъседство, доверие, истина" е кредото на дружеството, това са и ценностите, които организаторите искат да предадат на участниците в изявите по време на похода и да споделят с разнородното население на Лудогорието - наред с историческите знания за региона и своеобразните "уроци" по родинознание. Защото културата е поведение, а не етническо понятие. 

    

  

Проявата тази година е под патронажа на президента Румен Радев, тя е част от националния календар на МОН и се осъществява с помощта на общините и музеите на Силистра, Тутракан, Исперих, Разград и Попово.
Представете си колона от ученици, които маршируват с бодра строева крачка, пеейки "Вятър ечи, Балкан стене", "Боят настана" или "Велик е нашият войник". 35 групи са заявили участие в прегледа на маршовата и патриотичната песен. Представянето се оценява, а ако в Тутракан, Исперих, Разград и Попово децата изпълнят различни песни от предварително определените 20, това им носи бонус. Множество изяви са предвидени по време на похода - от възстановка на слизането на Дунавския бряг през различни срещи, рецитации и до състезание по военна подготовка, за което всяко училище определя отбор от двама души - те преминават през опасна "полоса", изпълняват военни упражнения, надяват за засечено време защитни дрехи и противогази, преодоляват водно препятствие с оръжие, оказват първа помощ на ранен...
Символични домакини на участниците в похода  в Разград днес ще са децата и учителите от училище "Христо Ботев" с директор Стойчо Стойчев, който е съорганизатор на похода. Участниците ще имат среща и с ФК "Лудогорец". Специален гост на похода ще е Теодосий Спасов с музикантите от инструменталната си група. Техният концерт в театър "Антон Страшимиров" тази вечер ще е безплатен за жителите и гостите на Разград. Утре пък от 16 ч. в Историческия музей в Попово ще има открита среща на обществеността на града с научните ръководители на похода - проф. Христо Матанов от Софийския университет и историка проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет. На 2 юни в 12 ч. пред паметника на Таньо войвода на Керчан баир събитието ще завърши с проверка, възпоменателни сирени и минута мълчание.
Както всяка година, и този път накрая е предвиден разбор на похода - тази своеобразна частица от Ботевите дни на България, когато почитаме всички паднали за свободата на родината ни, за да ни има нас. И да осмислим мъдростта, която организаторите на похода ни внушават: "Накъде, а не откъде, сме тръгнали е важно!"

  

Паралелни светове

Д-р Анатолий Кънев

Необходим е опитът на много поколения, за да се създаде общество с единна ценностна система. Нашата Татковина е с хилядолетна история, кръстопът на много преселения на народи и люлка на много цивилизации. Опитът на много поколения е налице. Но каква е ценностната система на обществото ни? В последното столетие като с Махалото на Фуко често разместваме политическите и социалните слоеве, а през последните 27 "демократични" години нямаше сила, която да го спре. Говори се за център вдясно, център вляво, но никой не се и опитва да дефинира този център.
Интересно време. Забързано. Сетивата са обострени, а няма нито сблъсък, нито единомислие. Интелектът е сврян в ъгъла на обществения интерес и няма от какво да се храни, освен от самия себе си, както констатира навремето проф. Ал. Фол. Като че ли живеем в паралелни светове, невротично препускаме по хиляди задачи, а сякаш гоним Михаля в очакване на Годо. Не е ли време да намерим време за нас самите, за една опознавателна среща със себе си?! Дано да се познаем! И да продължим, но не по течението и не в паралелния свят!



Войводата Таньо Стоянов

Сливналията Таньо Стоянов - Таньо войвода, е привлечен към революционното движение от Васил Левски. През септември 1872 г., заловен от турците, е изпратен на заточение доживот в Диарбекир. Бяга оттам, отива в румънския град Браила. Когато Гюргевският революционен комитет  взима решение за въстание, е решено две чети да преминат в България - едната на Христо Ботев, втората на Таньо Войвода. Двете чети минават Дунава и слизат в един и същи ден на българския бряг - 200 души с Ботев при Козлодуй, 28 четници с Таньо Стоянов при с. Пожарево до Тутракан. Единадесет дни върви четата през Делиормана, води три сражения с турците и на 27 май 1876 г. е разбита, Таньо Войвода е убит в ръкопашен бой в местността Керчан баир при с. Априлово до днешно Попово. Главата му е отрязана и разнасяна из околните села по пазарите за сплашване на българското население.