Откровено за І клас

Дали с откровението си, че държавата се е провалила в опита си да систематизира приема на ученици в общински училища министърът на образованието Красимир Вълчев разбра всъщност какво признава? Дали приемникът на Меглена Кунева е наясно, че с това декларира цялостния неуспех в средното образование в политиката на няколко поредни свои предшественици в просветния кабинет на "Дондуков" 2А? Защото цялата тази олелия около кандидатстването на малчуганите за първи клас няма нищо общо с общински системи, с критерии за настоящ или постоянен адрес, с допълнителни правила, приети от ръководствата. Те са само за заблуда, за прехвърлянето на общественото внимание от същинската драма.
А драмата е в качеството на образованието. Драмата е в лошо скалъпените учебници. Драмата е в липсата на учители и в недостатъчната им мотивация да са успешни. Когато качеството на едни училища пада, а други започнат да постигат успехи, когато ножицата се отваря драстично, идва и битката. Досега тя беше основно за пети и осми клас, сега се прехвърли и в първи.
Борбата за първи клас не е борба за псевдоелитност, както се опитват да изкарат управляващите в МОН и Столичната община, за да излязат сухи от блатото. Родителите не се борят със системата, със законите и наредбите, просто за да вкарат децата си в училище, нарочено за успешно. Те търсят качество, настояват за него, борят се за него - по регламентирани и нерегламентирани начини. Затова и ще продължат да сменят адресни регистрации и да искат да ползват допълнителни критерии за предимство. Не са обаче те измамниците. И директорите, които се чудят как да оцелеят в ситуацията, също не са мошеници. Виновните са по-високо. Когато те осигурят еднакво качествено обучение във всички училища, никой родител няма да прескача девет квартала до десети в издирване на доброто бъдеще на детето си.