Страната може да загуби над 83 млн. евро за спешната помощ

Ако до декември не започне работа по проекта за модернизация на спешната помощ, страната ни може да загуби над 160 млн. лв. (близо 83,6 млн. евро - б.р.). За това алармира д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ. Кателиева настоя за повече прозрачност за плановете на МЗ по проекта за модернизация на спешната помощ по ОП "Региони в растеж". Парите по него са над 160 млн. лв. и се предвиждаше да бъдат закупени 400 нови линейки, да бъдат модернизирани и оборудвани 198 филиала на Центровете за спешна медицинска помощ, както и изграждането на 34 спешни отделения в областните градове. По думите на Кателиева спешните медици научили от слухове и от някои медии, че екипът на служебния министър Илко Семерджиев не подкрепил проекта на 7 и 8 заседание на Комисията за наблюдение и го отложил с 12 месеца с мотива, че няма достатъчно подготовка за началото му. Ако след декември няма сключен такъв проект, за спешните медици няма да има и бъдеще, коментира председателката на НАРСП. Излъгани са и общините, и кметовете, и областни управители, на чиито територии се отчуждаваха терени за новите спешни заведения.
Проектът за спешната помощ не е спиран, работи се по него, отговориха на въпрос на ДУМА от пресцентъра на МЗ. Междувременно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството бе съобщено, че проектът не е спрян, а само забавен.
В момента в страната има 300 линейки на дежурство и те са много стари, обясни Кателиева. Водач на линейка обясни, че когато тръгнат на адрес тези стари коли, не знаят дали изобщо ще стигнат. В момента автопаркът на спешна помощ разполага с 663 линейки, от които 159 са нови. Нито една от сегашните коли не отговаря на изискванията на БДС и европейските стандарти за безопасност, оборудване и бързина на обслужване на пациентите, заяви д-р Кателиева.
От 4 месеца, откакто ВАС отмени частта за болнична спешна помощ в медицинския стандарт, спешните отделения в страната работят без изисквания и правила, спешните медици са оставени да действат без нормативна база и защита в случай, че пациент потърси правата си в съда. По думите й не е започнала ни една процедура за обучение по проекта ПУЛСС (Подобряване на условията за лечение на спешните състояния), финансиран със 7 млн. лв. по ОПРЧР.
Сега, при липсата на медицински стандарт за спешна помощ, масово частните болници хоспитализират "по спешност", от това си докарват надлимитна дейност, обяви Кателиева и поясни, че според нея точно по тази причина частните болници нямат интерес да имат спешни отделения.
Повечето големи многопрофилни и кардиологичните частни болници в страната имат свои спешни отделения, заявиха за ДУМА от Националното сдружение на частните болници.
Спешните медици заплашват с оставки, ако не бъде пренаписан медицинският стандарт, обяви Кателиева и обясни, че спешите медици по закон нямат право но ефективна стачка. По думите й заради напрежението и агресията отстрана на пациентите много млади лекари напускат спешна помощ и предпочитат да работят за по-малки заплати в болниците.