КАВАЛДЖИЙСКА ИСТОРИЯ

Седи си под асмата бай Иван и реже с ножовка цевта на пушката си. А пред него е седнал Джоро Реброто, пийва ледена ракийка и замезва със студена бира.
- Давай, бай Иване, давай! Че иначе няма да те приемем в наше село... Даже пътя няма да видиш!
И реже бай Иван – де ще иде. Та кой е той, за да държи пушка вкъщи и нарушава тихото равновесие на селото. Пък и защо му трябваше онзиден да гърми по неканените гости в двора си?
И какво толкова, ако камък, метнат по комшията, е улучил покрива на къщата му? Ново време е – съвременността изисква свободен трансфер на стоки от една махала в друга. Няма смисъл да се заключват портите – либерално действащите модернисти и ключалките ще вземат.
А насреща им се изправя един реакционен егоист и гърми с пушката като аджамия младоженец след първа брачна нощ.
Реже ли, реже бай Иван. Не му трябва вече пушка - Джоровата тайфа ще го пази.
И кучето е необходимо да изгони. За какво му е този лаещ и хапещ помияр? Само разваля отношенията му с гостите. Сам Джоро ще му дресира професионално куче-пазач. Е, не лае по хората, но умее да изпълнява команди, да се премята, да скача през обръч, да танцува.
И ограда не е необходима – пречи на евентуални миротворчески експедиции на Джоровата тайфа. Пък и на ежедневните им визити. А и оградата е остатък от тоталитарното мислене  - спъва разпространението на идеите, пресича трансфера на капитали и стоки, затлачва спокойствието на региона.
Та затова реже ли, реже бай Иван. Реже и си мисли как от бившата цев ще направи кавал. Какво друго му остава – поне мъката си да изплаче, докато духа въодушевено. А какво духане го чака...