Сините левчета

За бабите на село, а и не само, 4200 лв. са много пари. За повечето родни политици обаче това са жълти стотинки. В този смисъл логото на знакова политическа формация да бъде запорирано заради дълг за такава сума изглежда повече от смехотворно. Обаче е факт.
Един адвокат запорира "търговската марка СДС". Звучи още по-смехотворно. По ирония на съдбата СДС бе употребен точно като търговска марка. В зората на т.нар. преход Съюзът "продаваше" демокрация и вървеше ръка за ръка с думи като разпродажба, приватизация и др. Днес от него е останало само обещанието, че времето уж ще е наше. Кога обаче ще е наше и на кого точно никой не разбра.
Иначе лъвчето беше много симпатично. То обаче се оказа беззъба животинка, потопена в политическата тиня. Кога точно сините лъвчета станаха сини левчета и излетяха?
От някогашното могъщество на десницата днес не е останало нищо. Тя се разпадна, бе разкъсана от егоцентрични лидерчета, всяко от които претендиращо, че е гласът на истинското дясно. СДС отдавна вече не е съюз, СДС отдавна е "много вожд и малко индианец". Избягаха партийците, централата сигурно също скоро ще я няма, пари дори за адвокати липсват... Клечка кибрит - блеснала за момент и превърнала се в пепел.
Сините левчета излетяха някъде. Синята идея потъна в мъгла покрай опитите на този и онзи да я пришие за себе си. От синьото май останаха само напъните на разни хора да се водят партийни лидери.
Тъжен и жалък край на нещо, което някога е обединявало хора със светли или не толкова идеали. Май това чака всички партии, които се увличат по блясъка, обещават много и изпълняват малко. Дано пък останалите партии си извлекат поуките и спрат да се самоизяждат, докато лъжат избирателите.