Антивируси за ума

Живеем във времена, когато "традиционните" войни се сменят с нови начини за влияние върху цели държави. Уеб пространството отдавна се превърна в удобно място за кибератаки. Сред най-лесните мишени в това отношение е и България. Недостатъчната защита на интернет и онлайн услугите нареди страната ни на 26-о място по уязвимост в глобалната мрежа. Не сме сред първенците в това изследване, само защото има къде по-интересни от стратегическа гледна точка държави, които са и много по-богати.
Хакерите са доста меркантилни и не заразяват операционни системи от чисто алтруистични или експериментални подбуди, а искат за разкодирането на потребителски данни криптовалута. Точно това се случи преди 3 месеца, когато 74 страни бяха подложени на безпрецедентна компютърна атака. Тогава България мина между капките, пардон, между вирусите, но това не означава, че вероятността институциите у нас да пострадат е изчезнала.
На мнозина виртуалната заплаха може и да се струва нереалистична. Но тя отдавна напусна територията на книги и филми с фантастични сюжети и придобива все по-ясни очертания, макар все още в малки, слава Богу, и не толкова страшни, засега, размери у нас. С недоумение и дори с леко пренебрежение подминаваме съобщенията за "пробит" сайт на образователното министерство, за несигурни мрежи във финансови ведомства и важни държавни институции... Така е, понеже страната ни не може да осигури адекватно заплащане на компютърни експерти, които получават в пъти по-високи възнаграждения в чужди компании. Ние все се подозираме, че искат да ни минат в нещо, което не разбираме. Явно с тази част от народопсихологията нито една антивирусна програма не може да се пребори.
Крайно време е обаче да разберем, че за киберзаплахата няма граници, за нея липсват закони не съществуват конвенции. Мишени на хакерите може да станат и отделни компютри, и цели мрежи - както национални, така и международни. И колкото по-зависими ставаме всички ние от технологиите, толкова по-уязвим е и целият свят. Танкове и ракети постепенно се превръщат само в антураж в сравнение с главното оръжие на съвременната война - клавиатурата и мишката. Вярно, доста далеч сме от пълното замлъкване на пушките. Което обаче не намалява значението на киберфронта, където в последно време се водят едни от най-ожесточените битки, влияещи на световната икономика, политика и сигурност.
Затова напредничави държави не спират да инвестират в мощни сървъри, в криптиране на връзките и подготовка на висококвалифицирани IT специалисти. Белгия например вече е вложила достатъчно, за да слезе от челното място по незащитеност в негативната класация за уязвимост от кибератаки. Време е и ние да осъзнаем, че виртуалната заплаха е напълно реална.