На доктор в града

- Така... каза важно докторът, известен специалист, и сложи на ушите си слушалки за преглед на легналия  на кушетката старец. - Вдъхни, дядо, и кажи от кое село си, голямо ли е, малко ли е?
- Ами, малко е докторе, останали сме десетина баби и дядовци...
- Хм... това не ми харесва. Я вдъхни отново и кажи каква ти е пенсията?
- Ами, малка е, докторе, много е малка, земеделска пенсийка. Докато я взема, и свършва. Но на бабата е още по-малка...
- Хм, и това не ми харесва... Я вдъхни пак и кажи гледаш ли прасенце? Имаш ли си кравичка? Правиш ли си сиренце? Имаш ли мисирки? Пуяци?
- Не, докторе, нямам ни прасе, ни кравичка, ни мисирки, ни пуяци. Имам само две-три кокошки. Снасят от дъжд на вятър.
- Хм... и това никак не ми харесва, лошо ти е положението... Я вдъхни пак и кажи поне пчели не гледаш ли, не вадиш ли мед? Срещу двайсет буркана мед може да  проведем лечението ти, иначе лошо, лошо ти е положението...
- Е, колкото за меда, намира се още. Останаха ми от социализма в двора  пет-шест кошера, що деца и внуци изгледах с меда от тях. Работливи са пчеличките ми и дават мед. Двадесетна буркана мед все ще събира. И как да го ям, докторе, за да се излекувам ? Сутрин на гладно или след като си похапна?
- Да го ядеш ли? - изригна докторът и свали слушалките. - Хич и да не си го кусал! С тия двайсет буркана мед ще проведа лечението ти , като го изядем вкъщи с жената... Иначе за какво да почна да те лекувам? Нито пенсийката ти е пенсия, нито крава имаш, нито прасенце, ни пуяци, ни мисирки, та да ми носиш сиренце и месце. И кокошките ти, казваш, снасят  от време на време... Спасява те само меда! Пак късмет имаш... Хайде, прегледът завърши.