Да полудееш от работа или... на работа

Голяма част от времето си хората прекарват на работа. Опитът на работното място е един от факторите, определящи общото им благосъстояние. Работодатели и мениджъри, които предприемат инициативи на работното място за насърчаване на психичното здраве и за подпомагане на служители, които имат психични разстройства, виждат печалби не само за здравето на своите служители, но и за производителността им на труд. От друга страна, негативната работна среда може да доведе до сериозни психически проблеми, както и посягане към алкохола или други вредни вещества, отсъствия, загуба на продуктивност и пр. СЗО посвещава 10 октомври 2017 г. на психичното здраве на работното място
Над 300 млн. души по света страдат от депресия - водеща причина за увреждане. Повече от 260 млн. живеят с тревожни разстройства. През годините тежестта на заболяванията е нараснала многократно. Неотдавнашно проучване на СЗО оценява, че депресията и тревожните разстройства струват на глобалната икономика 1 трилион долара годишно в загуба на производителност. Експертите на СЗО са пресметнали, че за всеки 1 долар, инвестиран в мащабно лечение за общи психически разстройства, има възвръщаемост от 4 долара в подобрено здраве и производителност.
Основни причини за психическите разстройства са стресът и особеностите в начина на живот. Влияние оказват и социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност, културните особености. Сред първите симптоми за наличието на проблеми са безсънието, честата умора, лошото настроение, раздразнителността. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при психиатър, психотерапевт, психолог. Стигмата към психиатричната помощ и психиатричните проблеми пречат психическите разстройства да бъдат навременно и адекватно лекувани още в техния ранен стадий.
Смята се, че у нас хората с психични разстройства са над 1 млн. Българите най-често страдат от тревожни разстройства (над 11,4% от населението), депресии и афективни състояния (над 6,2%), както и злоупотреби с вещества - 3,3%, сочат данни на Националния център по обществено здраве и анализи от 2015 г. Данните на НЦОЗА сочат, че през 2016 г. болните под наблюдение на психиатричните заведения намаляват на 126 452 от 127 182 през предходната година. И все пак остават непроменени някои факти - висока степен на психиатрична стигма у обществото, недостатъчна информираност сред населението за психичните разстройства, дискриминиращо законодателство, липсват програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието, проблеми в нервнопсихичното развитие, поведенчески и емоционални разстройства. В годините на т.нар. реформа в здравеопазването непрекъснато се говори за необвързаност на амбулаторната дейност с останалата мрежа от услуги, липса на система за оценка на ефективността, но реални промени няма. Не може да не се отчете и крайно недостатъчният ресурс за психиатрична помощ - около 2% от общите разходи за здравеопазване.