В отбраната късите съединения са опасни

Спирдон СПИРДОНОВ

Последното разминаване между мнозинството в Комисията по отбрана в парламента и президента Румен Радев буди доста въпроси. Става дума за ветото на държавния глава върху промените на Закона за отбраната и Въоръжените сили, инициирани от депутати на ГЕРБ. Дилемата беше кой как разбира статута на постоянния секретар на отбраната и трябва ли всеки новопроизведен и новоназначен генерал и адмирал да се представя в комисията чрез министъра на отбраната или негов заместник.
На първо място, няма съмнение, че президентът Румен Радев, за разлика от своя предшественик, ще бъде и занапред чувствителен към всяко парламентарно усилие в тази област на законодателството. Не само защото е върховен главнокомандващ. Не само защото е доскорошен кадрови военнослужещ и то на високо ниво в армейската йерархия. Не само защото и като действащ генерал не е крил своята позиция. Нека да припомним дебата около текстовете в закона, които дадоха право и на други авиации да охраняват въздушното ни пространство. Но и защото решенията в областта на отбраната, без съмнение, са изключително важни, не за кого да е, а за цялата държава. И ще бъде най-малкото странно, ако неглижира този въпрос.
В този смисъл едва ли президентът и парламентарната комисия трябва да работят независимо един от друг в сферата на отбраната. И не само в тази комисия. Пресен е примерът с временната комисия по проучване изпълнението на процедурата за избор на нов тип боен самолет. Вярно е, че на някои заседания присъства представител на президентската администрация, но толкова. Най-вероятно правилникът на НС не позволява да се разшири кръгът на участниците в дебатите по време на заседанията. Това обаче води до изпадане на двете страни в неловко положение. Така се получи и тези дни. Журналисти огласиха на заседание на комисията преценката на депутати, че юридическият екип на държавния глава не си е свършил добре работата при издаването на указа за връщането на поправките на ЗОВС и формулирането на мотивите. Последва публична реакция от засегнатата страна, което можеше да бъде спестено, ако по време на заседанието имаше представител на същия този юридически екип. Няма съмнение, че точно този факт ще бъде в центъра на дискусията в пленарна зала, а не същността на промените.
Тази тема ще става все по-актуална. Предстоят доста нови решения. Вече започват дебатите по актуализирането на Стратегията за национална сигурност. Според КСНС от 30 май т.г. обновеният документ трябва да бъде факт до края на 2017 г. От него ще последват сериозни промени, що се отнася до отбраната, в законите за отбраната и за резерва на въоръжените сили. Очевидно е, че на армията ще бъдат възложени нови задачи с оглед на променящата се среда на сигурност и на нарастването на нейните способности, ако се стигне до изпълнение на проектите за превъоръжаване и модернизация. И ако се реши болният въпрос за демотивацията на личния състав най-вече поради ниското заплащане в условията на значително променения пазар на труда у нас.
Съгласно всички документи организатор и реализатор на тези промени е изпълнителната власт. Без законодателната обаче процедурата не е валидна. Както и без санкцията на президента, независимо дали тя е подкрепена или не от Народното събрание. В тази верига, поне що се отнася до националната сигурност, евентуалните къси съединения би трябвало да се предотвратяват навреме. В отбраната те са опасни.