10% от трудоспособните не си търсят работа

Над 330 хил. души, или около 10% от трудоспособното население на България са демотивирани да си търсят работа. Те не са регистрирани и в Агенцията по заетостта, подчертаха авторите на специализирано тематично изследване. Анкетата, проведена от изследователски център "Тренд" по поръчка на фондация "Фридрих Еберт", е осъществена между 10 и 28 септември и е национално представителна. Подобно целево проучване у нас се провежда за първи път. Бившият социален министър Ивайло Калфин от Фондация "Институт по икономика и международни отношения" коментира, че  броят на демотивираните българи е двойно по-голям от предварителните прогнози, които са сочели около 150 хил. души.
Изследването констатира, че по-голямо натрупване на демотивация има при хората между 18 и 29 години. Част от младежите все още са в процес на търсене на своята професионална реализация, уточни Евелина Славкова от "Тренд". Очаквано, най-малък е процентът демотивирани висшисти, които са 10%. Най-много са безработните със средно образование - 53%.
Над 80% от демотивираните са били без работа над година, 12 на сто никога не са работили, а всеки пети е без работа повече от 5 години. Тези хора губят усещане за професиите и много трудно се връщат към трудовите навици, обобщават от "Тренд".
Всеки втори не си търси работа, като твърди, че няма работа за него. Едва 13% посочват като причина, че ги издържат роднини и че няма работа по специалността им.
Два процента нямат никакъв личен месечен доход. 13% получават до 500 лв. Славкова отбеляза, че 17% признават, че получават пари от сивата икономика, нямат трудов договор и не плащат осигуровки. Едва 10 на сто се издържат със средства от чужбина. Профилът на демотивирания обикновено е на човек, който живее в домакинство с други хора и разчита тях да го изхранват, обобщи Калфин.
Повече от половината, нежелаещи да си намерят работа, се определят като българи, едва 27 на сто са ромите. Най-висок е делът на демотивираните хора в селата - 42%. В областните градове делът е малко под една трета, а в малките градове - 22%. С най-нисък дял от целевата група се отчита столицата - 7%.
Славкова определи като реалистична самооценката на незаетите хора. 47% от анкетираните биха започнали работа за възнаграждения между 500 и 1000 лв.
Официалният държавен посредник в лицето на Бюрото по труда се оказва изключително неефективен механизъм за успешна реализация на пазара на труда, констатира проучването, поръчано от фондация "Фридрих Еберт". Само 1% от всички анкетирани са имали положителен опит при намирането на работа чрез бюрата по труда. 42 процента са се пробвали неуспешно да се реализират чрез него, а 39 никога не са търсили помощта му. Въпреки това 52% смятат, че държавата е длъжна да им осигури работа.