Уроци по синовност

Шипка затова е Шипка! Говорим за селището край Казанлък, в подножието на историческия връх, в полите на Стара планина, сложило като перла в короната си шедьовъра храм-паметник "Рождество Христово". За град е обявено преди само 40 години, през не чак толкова далечната 1977 г. Любопитно е, че докато се води село, то е с далеч по-голямо население. Може да се приеме и като показателно - пикът му е през първата половина на ХХ век. А славата си дължи на боевете в околностите му през Освободителната война, когато е изпепелено до темелите. Дава в Опълчението 28 свои синове. Имената на 7 от тях са изписани на паметника, напомнящ саможертвата им, поставен току-до алеята към храма...
Селището го правят хората му. Богатият с парите, както ги е възпял поетът, бедният - с труда, ученият - с перото. А шипченци се оказват хора от особена порода. Дори е като че ли куриозно, но в основата на тази порода се пръкват преселници от пиринското селище Банско. Става май доста сложно? Но не е! Всичко си идва по местата, щом човеко-читателят разтвори малката симпатична, стотина странички книжка "Шипка до Освобождението" на книгоиздателство МИР с редактор и автор на предговора Георги Й. Георгиев. И той е от породата на шипченците, от ония "с перото", природен. Този път е издухал прахоляка от написаното преди 1938 г., когато на 77-годишна възраст почива авторът й Дянко Д. Караджов.
Стана традиционна тази вече популярна рубрика "Стар ръкопис - нова книга". Все с благословията на доайена на книгоценителите, книготворците... и почетен гражданин на гр. Шипка, дългогодишен началник на Военното издателство полк. Георгиев. Не е за подминаване фактът, че вместо свои творби да твори, той издирва стари, неиздавани ръкописи, или подновява издавани и напълно забравени. Както е с "Орешков и Патрев", "Шипченският феникс"..., като ги допълва с разкошни очерци за авторите им. И както само той може.
Тристагодишна е историята на селището Шипка. Определя се като ново. Затова пък е описана и позната от всеки. От първите заселници, през първите учители, духовници... до съвременниците ни генерал Генчо Кръстинов, дългогодишният главен редактор на в. "Отечествен фронт" Генчо Бъчваров, баща на днешната нашумяла г-жа Румяна Бъчварова, акад. Дечко Павлов... С големия принос на полк. Георгиев няма улица, къща, събитие, личност... неописани!
Кой е авторът на "Шипка до Освобождението" Дянко Дечков Караджов? Това е един типичен, "заслужил син на именит шипченски род". Роден е през 1860 г. в Шипка и починал през 1938 г. Пита и сам пояснява откривателят на ръкописа. И нахвърля в едри щрихи. Тръгва да става кожухар в Габрово, но е "застигнат" от Освобождението. И докато е в града с Априловската гимназия, става неин възпитаник. Сетне се жени за правнучката на един от основателите на първата гимназия Никола Палаузов. Участва в Балканската война в Опълчението на ген. Никола Генев, с когото са почти връстници. Ето ги новите хора на България и на Шипка. Свободата, Съединението, войната със Сърбия трасират новата посока.
В стила на редактора е да се отклонява от хронологията, да избързва, да пояснява, да разказва интересно. И щом зачетем книгата, вече "плуваме" в главното. А то е, че получилият образованието си в Белгия, защитил докторат по финанси и административни науки, градоначалник на Варна и окръжен управител на Стара Загора, Дянко Караджов смята за своя важна задача да опише историята на своя род и роден град. И да я остави на идните поколения, да знаят. Показателно за автора на "Шипка до Освобождението" е, че през 1931 г. по негова инициатива шипченци събират 134 хил. лв. за строежа на читалището, през 1937 г. той дарява 33 хил. лв. за библиотеката на читалището... Възможно ли е днес това!
Така се натрупват прелюбопитни факти и имена за радост на читателите, на шипченци и на сите истински българи.