Една година, която я няма

И 2017-а изобилстваше от политически скандали, а по всичко изглежда, че тази "традиция", съпътстваща всекидневието ни, ще продължи и догодина. След близо десетилетно управление на ГЕРБ обществото ни се оказа дотолкова изстискано и чувствително към всеки управленски гаф, че нетърпимостта избиваше веднага, основно по социални мрежи и форуми. За Борисов и хората му това се оказва естествената среда, в която трикът на приспособяване в доста случаи минаваше през завъртане на 180 градуса според силата на общественото недоволство. 
Смениха се три правителства, минахме през извънредни парламентарни избори, приключи 43-то Народно събрание и започна работа 44-то. След 5-годишна излагация с недоразумението Плевнелиев най-сетне страната ни се сдоби с президент, който се оказа костелив орех за доста хора от властта, свикнали на безалтернативна лежерност и обичайна наглост при налагането на политиката си. Сред най-емблематичните спорове бе този за избора на нов изтребител, който бе решен с отмяна на процедурата, вероятно по заръка на Борисов. Запомни се като свидетелство на почтеност и ветото, наложено от Радев за лекарствата за онкоболните. Е, този път хората на Борисов отстъпиха от традиционния си инат да пробутат на всяка цена античовешките си идеи. Ако не беше Бащицата, пак щяха да уморят БАН от студ и глад. 
През годината пак лъснаха немалко случаи на корупция, основна заслуга за чието осветляване имаше опозицията в лицето на БСП. Най-скандалният от тях бе наречен "суджукгейт", заради който основният "герой" в него - депутатът Живко Мартинов, бе принуден да се оттегли от парламента, а ГЕРБ панически побърза да се разграничи от него. Последва нов удар срещу шуробаджанащината в управляващата партия - този път в Хасково, където лъсна местната феодална схема, изплетена от депутата Делян Добрев. Който случай пък повдигна завесата за подобни "октоподи" в други общини.    
Новата мантра сега е свързана с европредседателството на България. Покрай нея Борисов взе да се изживява като месия и в международен план. Оправи страната си и тръгна да оправя съседните държави. На това му се вика "на гол тумбак чифте пищови", защото не може да си последна дупка на кавала в Европа по всички показатели, освен по затягане на фискалните колани - експеримент на неолибералите на чужд гръб, и да се тупаш в гърдите с външнополитически успехи. Особено, когато конците на "успехите" ти ги дърпат отвъд океана... Пореден връх на "ой-ла-рипи" ала Винету беше онзиден - ако го сменели от властта, нямало да има кой "да движи Балканите". Прав е, вероятно друг не би ги "движил" в посока към пропастта. За доказателство цели региони в България бавно умират от некадърното Му престъпно управление, което не може да им гарантира елементарни неща като сигурност, здравеопазване, образование, поминък. А "Америка за България" се възцари над всичко като истинска паралелна държава. И така дружно чакаме да ни отмине "ретроградният Меркурий".
А за да не се наруши традицията, в края на годината окна и Доган, да не го забравяме. Сложи се на Борисов - кой не се сеща защо и как, пък Цветанов и патреотът Симеонов го разхвалиха за "висините на мъдростта". Обаче ДПС по никой начин и никога не може да са капо, та след туй напомниха, че си остават във вота на недоверие. Ей тъй си живеем - кой когато и накъдето му изгодно, натам ни обръща. А ние - хиляди, маса, народ, сме изпаднали в самоубийствена апатия. Чакаме да падне тавана вместо да се вземем в ръце и да ги изметем.
Хайде, до година, до амина.